Променена ли е Библията?
Не. Сравнението на древни ръкописи показва, че като цяло тя е непроменена въпреки хилядите години преписване на нетрайни материали.
Означава ли това, че при преписването не са били допускани грешки?
Намерени са хиляди ръкописи. В някои от тях има редица разлики, показващи, че са ставали грешки. Повечето от тези разминавания са минимални и не променят смисъла на текста. Открити са обаче и няколко значителни несъответствия. Изглежда, някои от тях са умишлени опити, направени отдавна, да се промени посланието на Библията. Да видим два примера:
В 1 Йоан 5:7 в някои стари преводи на Библията се съдържат думите „на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно“. Но надеждни ръкописи потвърждават, че тези думи не са се намирали в оригиналния текст, а са били добавени впоследствие. a Ето защо в достоверни съвременни преводи ги няма.
Личното име на Бога се среща хиляди пъти в древните ръкописи на Библията. Въпреки това в много преводи то е заменено с титли, като „Господ“ и „Бог“.
Откъде да сме сигурни, че няма още много ненамерени грешки?
Понастоящем са открити толкова ръкописи, че е по–лесно от всякога да се засекат грешки. b Какво е разкрило сравнението на тези документи за точността на Библията днес?
Ученият Уилям Грийн казал относно текста на Еврейските писания (често наричани „Стар завет“): „Напълно уверено може да се каже, че няма друг труд от древността, който да е предаден толкова точно.“
Библейският учен Фредерик Брус писал относно Християнските гръцки писания (или „Новия завет“): „Доказателствата за текста на Новия завет са много повече от доказателствата за голям брой произведения на класици, чиято достоверност никой не си и помисля да оспори.“
Сър Фредерик Кениън, изтъкнат авторитет по библейски ръкописи, казал, че човек „може да вземе цялата Библия и да каже без страх и колебание, че държи в ръцете си истинското Слово на Бога, предавано без значителни щети от поколение на поколение“.
Какви допълнителни причини имаме да сме сигурни в точността на библейския текст?
И юдейските, и християнските преписвачи запазили разказите за сериозните грешки на някои Божии служители. c (Числа 20:12; 2 Царе 11:2–4; Галатяни 2:11–14) Те също запазили откъсите, които осъждат непослушанието на израилския народ и изобличават човешки доктрини. (Осия 4:2; Малахия 2:8, 9; Матей 23:8, 9; 1 Йоан 5:21) Като преписвали вярно тези разкази, преписвачите показали, че са достойни за доверие и дълбоко уважават свещеното Божие Слово.
Не е ли логично, че щом Бог е вдъхновил Библията, ще запази и точното ѝ съдържание? d (Исаия 40:8; 1 Петър 1:24, 25) Все пак той е искал тази книга да е от полза не само на хората в миналото, но и на нас. (1 Коринтяни 10:11) Всъщност „всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда“. (Римляни 15:4)
Исус и последователите му цитирали от преписи на Еврейските писания, без да се съмняват в точността на тези древни текстове. (Лука 4:16–21; Деяния 17:1–3)
a Тези думи не се намират в Синайския и Александрийския кодекс, Ватиканския ръкопис 1209, оригиналната латинска „Вулгата“, Филоксеново–Харкленския сирийски превод и сирийската „Пешита“.
b Например открити са над 5000 гръцки ръкописа на т.нар. Нов завет, или Християнските гръцки писания.
c Библията не обрисува човешките представители на Бога като безпогрешни. Тя признава: „Няма човек, който да не греши.“ (3 Царе 8:46)
d В Библията пише, че макар да не е диктувал дума по дума съдържанието ѝ, Бог е насочвал мислите на писателите ѝ. (2 Тимотей 3:16, 17; 2 Петър 1:21)