След 4026 г. пр.н.е.

„Змията“ оспорва правото на Йехова да управлява и начина му на управление. Йехова обещава да издигне „потомство“, което ще смаже „змията“, Сатана. (Битие 3:1–5, 15) Но позволява на хората временно да се управляват сами под влиянието на „змията“.

1943 г. пр.н.е.

Йехова казва на Авраам, че обещаното „потомство“ ще произлезе от него. (Битие 22:18)

След 1070 г. пр.н.е.

Йехова уверява цар Давид и по–късно сина му Соломон, че „потомството“ ще бъде от тяхната родословна линия. (2 Царе 7:12, 16; 3 Царе 9:3–5; Исаия 9:6, 7)

29 г. от н.е.

Йехова разкрива, че Исус е обещаното „потомство“ и наследникът на Давидовия престол. (Галатяни 3:16; Лука 1:31–33; 3:21, 22)

 33 г. от н.е.

„Змията“, Сатана, наранява временно „потомството“, като причинява смъртта на Исус. Йехова възкресява Исус за живот в небето и приема стойността на съвършения му живот. Така има основание да прости греховете на потомците на Адам и да им даде вечен живот. (Битие 3:15; Деяния 2:32–36; 1 Коринтяни 15:21, 22)

1914 г. или малко след това

Исус изхвърля „змията“, Сатана, на земята; той е ограничен в областта на земята за кратко време. (Откровение 12:7–9, 12)

В бъдеще

Исус затваря Сатана за 1000 години и след това го унищожава — образно казано му смазва главата. Първоначалното намерение на Йехова за земята и хората е изпълнено, името му е изчистено от обвиненията и управлението му е реабилитирано. (Откровение 20:1–3, 10; 21:3, 4)