В 1 Коринтяни 6:1–8 апостол Павел говорил за съдебните дела между събратя. Той бил разочарован, че някои християни в Коринт се осмелили „да отидат на съд пред неправедните“. (1 стих) Павел посочил основателни причини християните да не се съдят в светските съдилища, а да уреждат споровете, като следват напътствията, дадени на сбора. Нека да разгледаме някои от причините за този боговдъхновен съвет и после да се спрем на различни ситуации, за които той може да не се отнася.

Ако с някой брат в сбора имаме спор по делови въпрос, преди всичко трябва да се стремим да уредим нещата по начина, който Йехова одобрява, а не по своему. (Притчи 14:12) Както посочил Исус, най–добре е да разрешаваме разногласието бързо, преди да се е превърнало в по–сериозен проблем. (Матей 5:23–26) За съжаление обаче, някои християни се впускат в прекалени спорове и дори ги отнасят до светските съдилища. Павел казал: „Това, че взаимно се давате на съд, означава пълно поражение за вас.“ Защо? Основна причина е, че така може да се опетни доброто име на сбора и на Бога, на когото се покланяме. Затова вземаме присърце въпроса на Павел: „Защо вместо това не се оставите да бъдете онеправдани?“ (7 стих)

Павел напомнил също, че Бог е осигурил на сбора практична уредба за уреждането на много спорове. Старейшините са християни, придобили мъдрост благодарение на своето познание за библейските истини, и Павел казва, че те са способни да бъдат съдии между братята, когато става въпрос за „житейските неща“. (3–5 стих) Исус посочил, че споровете, свързани със сериозни провинения, като клевета и измама, трябва да бъдат уреждани на три етапа. Първо, засегнатите страни трябва да се постараят сами да уредят проблема помежду си. Второ, ако първата стъпка е неуспешна, трябва да бъдат извикани един или двама свидетели. Трето,  ако и това не даде резултат, въпросът трябва да бъде отнесен до сбора, представляван от старейшините. (Матей 18:15–17)

Разбира се, християнските старейшини не са непременно адвокати или бизнесмени и не е необходимо да влизат в ролята на такива. Те не определят условията за разрешаване на спорове по делови въпроси между братя. По–скоро се стремят да помогнат на засегнатите страни да приложат библейските съвети и да стигнат до мирно разрешение на проблема. При сложни случаи може да се допитат до окръжния надзорник или до клона на Свидетелите на Йехова. Но има ситуации, в които съветът на Павел може да не е приложим. Кои са някои от тях?

Понякога съдебното дело може да е просто формалност или правна необходимост за постигането на неегоистични и мирни цели. Например такова дело може да бъде единствената възможност за получаване на развод, придобиване на попечителство върху дете, определяне на издръжка, получаване на застраховка, причисляване сред кредиторите при обявяването на фалит и легализиране на завещание. В някои случаи християнинът може да бъде принуден да предяви насрещен иск, за да се защити. *

Ако се предприемат без дух на съперничество, такива съдебни процедури може да не нарушават духа на боговдъхновения съвет на Павел. * Въпреки това, като християни, трябва да мислим преди всичко за освещаването на името на Йехова, както и за мира и единството в сбора. Последователите на Христос се отличават най–вече със своята любов, а „любовта ... не търси изгода за себе си“. (1 Коринтяни 13:4, 5; Йоан 13:34, 35)