1, 2. (а) Защо Анна е нещастна, когато се подготвя за пътуването? (б) Какво можем да научим от разказа за нея?

АННА е заета с приготовленията за пътуването и се опитва да не мисли за проблемите си. Това трябва да е радостно време. Съпругът ѝ Елкана обикновено взема цялото семейство на годишните пътувания за поклонение в светия шатър в Сило. Йехова иска тези събития да носят радост. (Прочети Второзаконие 16:15.) И несъмнено Анна още от детството си обича тези празници. Но през последните години нещата са се променили.

² Анна е благословена със съпруг, който я обича. Той обаче има и друга жена, Фенина. Тя явно е решена да вгорчи живота на Анна и е измислила начин да направи дори тези годишни събития особено мъчителни за нея. Нека да видим как вярата на Анна ѝ помогнала да се справи със ситуация, която изглеждала безнадеждна. Ако се сблъскваш с предизвикателства, които ограбват радостта ти, разказът за тази служителка на Йехова може да те насърчи.

3, 4. Какви два проблема имала Анна, и защо били толкова тежки за нея?

³ Библията разкрива два сериозни проблема в живота на Анна. Тя имала малко влияние над единия и никакво над другия. Първо, бракът ѝ бил полигамен и другата съпруга я мразела. Второ, била безплодна. Това състояние е тежко за всяка жена, която копнее да има деца, а в дните и обществото, в които живеела Анна, то било източник на голяма мъка. Всяко семейство се надявало да има потомство, което да запази името на рода. Безплодието било смятано за голям позор.

⁴ Анна може би щяла да понася по–лесно бремето си, ако я нямало Фенина. Полигамията никога не е била идеална ситуация. В такива семейства съперничеството, конфликтите и болката били често срещани. Този обичай се различавал  много от стандарта за моногамен брак, установен от Бога в Едемската градина. (Бит. 2:24) Библията рисува мрачен портрет на полигамните бракове и описанието на семейството на Елкана е подходящ пример за това.

5. Защо Фенина искала Анна да страда, и как я наранявала?

⁵ Елкана обичал повече Анна. Според юдейската традиция той се оженил първо за нея, а след няколко години за Фенина. Независимо дали било така, Фенина, която ревнувала силно от съперницата си, намирала много начини да я накара да страда. Предимството на Фенина било, че имала деца. С всяко дете, което раждала, тя се смятала за още по–важна. Вместо да съчувства на Анна и да я утешава, Фенина постоянно я дразнела на тази болна тема, „за да я измъчва“. (1 Царе 1:6) Тя правела това нарочно. Искала да нарани Анна и имала успех.

6, 7. (а) Защо Анна може да се е въздържала да каже всичко на Елкана въпреки опитите му да я утеши? (б) Дали нейното безплодие означавало, че Йехова не я одобрява? Обясни. (Виж бел. под линия.)

⁶ Най–изгодната възможност за Фенина изглежда било годишното пътуване до Сило. Елкана давал дял от жертвите, принасяни на Йехова, на всяко от многото деца на Фенина — „на нейните синове и дъщери“. Бездетната Анна обаче получавала само своя дял. Тогава Фенина се държала толкова надменно с нея и ѝ натяквала за безплодието ѝ, че бедната жена плачела и дори губела апетита си. Елкана не можел да не забележи, че любимата му Анна е тъжна и не яде, и затова се опитвал да я утеши: „Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е тъжно сърцето ти? Нима аз не съм по–скъп за тебе от десет синове?“ (1 Царе 1:4–8)

⁷ Похвално е, че Елкана се досетил каква е причината за тъгата на Анна. А тя несъмнено ценяла неговите уверения в любов. * Но Елкана не споменал нищо за лошите постъпки на Фенина, нито от библейския разказ става ясно, че Анна му казала за тях. Вероятно тя разбирала, че ако изобличи Фенина, положението ѝ само ще се влоши. Дали Елкана щял да промени нещата? Нима  Фенина нямало още повече да презира Анна? И нима децата и служителите на тази зла жена нямало да последват примера ѝ? Анна само щяла да се чувства още по–нежелана в собствения си дом.

8. Защо когато си жертва на подли постъпки и несправедливост, е утешително да помниш, че Йехова е Бог на справедливостта?

⁸ Независимо дали Елкана знаел за всички подли постъпки на Фенина, нищо не било скрито от Йехова Бог. Неговото Слово разкрива цялата картина и така дава сериозно предупреждение на всекиго, който си позволява дори привидно дребни прояви на ревност и омраза. От друга страна, невинните и миролюбиви хора като Анна могат да намерят утеха, знаейки, че Богът на справедливостта поправя всички неща в определеното време и по подходящия начин. (Прочети Второзаконие 32:4.) Може би Анна също знаела това, тъй като се обърнала именно към Йехова за помощ.

9. Какво научаваме от готовността на Анна да отиде в Сило, въпреки че знаела как ще се държи съперницата ѝ?

⁹ Още от ранни зори семейството било много заето. Всеки се приготвял за пътуването, дори децата. За да стигне до Сило, това голямо семейство трябвало да измине пеша повече от 30 километра през планинската област на Ефрем, което щяло да отнеме един или два дни. * Анна знаела как ще се държи нейната съперница. Въпреки това не си останала вкъщи. Така тя дала ценен пример на всички поклонници на Бога до наши дни. Не е мъдро да позволяваме на лошото поведение на другите да ни пречи да се покланяме на Бога. Иначе ще изпуснем благословиите, които ни дават сили да издържаме.

10, 11. (а) Защо Анна бързала да отиде в шатъра? (б) Как изляла сърцето си пред небесния си Баща?

¹⁰ След дълъг ден по криволичещите планински пътища семейството най–накрая наближило Сило. Градът бил разположен на хълм, заобиколен от по–високи хълмове. По пътя Анна вероятно много мислила какво ще каже на Йехова в молитва. Щом пристигнали, всички заедно седнали да се нахранят. Още при първа възможност Анна се отделила от останалите и отишла в шатъра на Йехова. Първосвещеникът Илий бил там и седял до входа. Но Анна не го забелязала, тъй като  мислела главно за молитвата си. Тук тя била сигурна, че ще бъде чута. Дори никой друг да не можел да разбере окаяното ѝ положение, небесният ѝ Баща можел. Превъзмогната от силната мъка, тя започнала да плаче.

¹¹ Анна била разтърсвана от ридания и говорела безмълвно на Йехова. Устните ѝ потрепвали, докато се опитвала да изрази болката си. Тя се молила дълго и изливала сърцето си пред своя Баща. Умолявала го да изпълни желанието ѝ да има дете. Но не искала само да получи благословии от Бога, а и да направи нещо за него. Затова дала обет, че ако роди син, ще го посвети на служба на Йехова за целия му живот. (1 Царе 1:9–11)

12. Какво трябва да помним относно молитвата, като имаме предвид примера на Анна?

¹² Така Анна оставила пример на всички нас относно молитвата. Йехова любещо ни кани открито и без колебание да споделяме с него притесненията си, както дете би се доверило на своя любещ родител. (Прочети Псалм 62:8; 1 Солунци 5:17.) Апостол Петър бил вдъхновен да напише следните утешителни думи за молитвата към Бога: „Прехвърлете всички свои грижи на него, защото той е загрижен за вас.“ (1 Пет. 5:7)

13, 14. (а) Какво погрешно заключение си направил Илий за Анна, и защо? (б) Защо нейният отговор е забележителен пример на вяра?

¹³ Хората обаче не проявяват толкова разбиране и състрадание, колкото Йехова. Докато плачела и се молела, Анна била изненадана от един глас. Това бил гласът на първосвещеника Илий, който я наблюдавал. Той казал: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното, което си изпила!“ Илий бил забелязал потрепващите устни, риданията и емоционалното състояние на Анна. Вместо да я попита какво не е наред, той прибързано си направил заключението, че е пияна. (1 Царе 1:12–14)

¹⁴ Колко наранена трябва да се е почувствала в този труден момент Анна от това неоснователно обвинение — и то от човек на такава уважавана позиция! Но тя отново оставила ценен пример на вяра, като не позволила на човешкото несъвършенство да попречи на поклонението ѝ на Йехова. Анна отговорила с уважение на Илий и обяснила в какво положение се намира. Той отвърнал вероятно с по–мек тон: „Върви си с мир и нека Богът на Израил да изпълни молбата, която си отправила към него!“ (1 Царе 1:15–17)

15, 16. (а) Как се почувствала Анна, след като изляла сърцето си пред Йехова и му се поклонила в светия шатър? (б) Как можем да ѝ подражаваме, когато се борим с отрицателни чувства?

 ¹⁵ Как се почувствала Анна, когато изляла сърцето си пред Йехова и му се поклонила в светия шатър? В повествованието четем: „След това си отиде и яде, и лицето ѝ вече не беше тъжно.“ (1 Царе 1:18) Анна изпитала облекчение. Образно казано, тя прехвърлила емоционалното си бреме върху раменете на небесния си Баща, рамене, далеч по–силни от нейните. (Прочети Псалм 55:22.) Има ли проблем, който е твърде тежък за него? Не, никога не е имало и няма и да има!

¹⁶ Когато сме съкрушени и обременени, е добре по примера на Анна да говорим открито с Онзи, за когото Библията казва, че „слуша молитви“. (Пс. 65:2) Като правим това с вяра, и ние ще видим, че тъгата ни ще отстъпи пред „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. (Флп. 4:6, 7)

17, 18. (а) Как Елкана подкрепил обета на Анна? (б) Каква власт изгубила Фенина?

¹⁷ На следващата сутрин Анна се върнала в светия шатър заедно с Елкана. Тя навярно му била казала за молбата и обещанието си, понеже според Моисеевия закон съпругът имал право да отмени обет, даден от съпругата му без негово съгласие. (Чис. 30:10–15) Но този верен мъж не постъпил така. Вместо това двамата с Анна се поклонили на Йехова в шатъра, преди да тръгнат обратно към дома си.

¹⁸ Кога точно Фенина разбрала, че вече няма власт над чувствата на Анна? Повествованието не ни казва, но от думите „лицето ѝ вече не беше тъжно“ става ясно, че оттогава настроението на Анна се подобрило. Така или иначе, Фенина скоро осъзнала, че злобното ѝ държание не дава резултат. Библията не споменава повече името ѝ.

19. Каква благословия получила Анна, и как показала, че разбира откъде идва тя?

¹⁹ С течение на месеците вътрешният мир на Анна прераснал в безкрайно щастие. Тя забременяла! Но дори и за миг не забравила откъде дошла тази благословия. Когато момчето се родило, Анна го нарекла Самуил, което означава „Божието име“ и очевидно има връзка с призоваването на това име — нещо, което тя била направила. През тази година Анна не отишла с Елкана и семейството в Сило. Тя останала у дома с детето три години, докато не го отбила, и събирала сили за деня, в който щяла да се раздели с него.

20. Как Анна и Елкана изпълнили обещанието си към Йехова?

 ²⁰ Раздялата сигурно не била лесна. Разбира се, Анна знаела, че в Сило щели да се грижат добре за Самуил — вероятно някои от жените, които служели в светия шатър. И все пак той бил много малък! А и коя майка не копнее да бъде с детето си? Въпреки това Анна и Елкана не завели момчето с нежелание, а с благодарност. Те принесли жертви в Божия дом и представили Самуил на Илий, като му припомнили обета, който Анна била дала преди няколко години.

21. Как молитвата на Анна към Йехова отразява силната ѝ вяра? (Виж също блока „ Две специални молитви“.)

²¹ После Анна отправила молитва, която Бог сметнал за достойна да бъде записана във вдъхновеното му Слово. Като четеш тази молитва в 1 Царе 2:1–10, във всеки ред ще забележиш силната вяра на Анна. Тя хвалела Йехова за чудесния начин, по който използва силата си — за ненадминатата му способност да смирява надменните, да благославя угнетените, да отнема и да запазва живот. Възхвалявала своя Баща за несравнимата му святост, справедливост и вярност. Анна с основание казала: „Няма друга скала като нашия Бог.“ На Йехова може да се разчита напълно, той не се променя и е убежище за всички угнетени и съкрушени, които се обръщат към него за помощ.

22, 23. (а) Защо можем да сме сигурни, че Самуил растял, уверен в любовта на родителите си? (б) Как Йехова допълнително благословил Анна?

²² Колко добре било малкият Самуил да има майка с толкова силна вяра в Йехова! Въпреки че, докато растял, тя сигурно му липсвала, той никога не се чувствал изоставен. Веднъж в годината Анна идвала при него в Сило и му  носела горна дреха без ръкави за службата му в светия шатър. Всеки шев свидетелствал за майчината любов и грижа. (Прочети 1 Царе 2:19.) Можем да си представим как тя облича момчето с новата дреха, как я приглажда и как го гледа с умиление, говорейки му нежно и насърчително. Самуил бил благословен с такава майка, а и той самият се оказал благословия за своите родители и за целия Израил.

²³ Анна също не била забравена. Йехова я благословил и тя родила на Елкана още пет деца. (1 Царе 2:21) Може би най–голямата ѝ благословия обаче била връзката ѝ с нейния небесен Баща, която с годините ставала все по–силна. Дано и ти, като подражаваш на вярата на Анна, да се радваш на такива отношения с Бога!