Библията казва, че Голиат бил висок „шест лакътя и една педя“. (1 Царе 17:4) Лакътят бил равен на 44,5 см, а педята — 22,2 см, което прави общо 2,9 м. Някои отричат, че Голиат бил толкова висок, но помисли върху следното: най–високият мъж, живял в наши дни, бил висок над 2,7 м. Нима тогава е невъзможно Голиат да е бил с около 15 см по–висок? Той бил от рефаимците, а тези хора били познати с необичайния си ръст. В един египетски документ от XIII век пр.н.е. се споменава, че някои вдъхващи страх воини от ханаанската област били високи над 2,4 м. Следователно е напълно възможно Голиат да е бил толкова висок.

В миналото учените се опитвали да заклеймят цар Давид като измислен персонаж, но това се оказало трудно. Археолозите са намерили древен надпис, в който се споменава „домът на Давид“. Освен това Исус Христос говорил за Давид като за действителна личност. (Матей 12:3; 22:43–45) Самоличността на Исус като Месията е потвърдена от две подробни родословия, показващи, че той е потомък на цар Давид. (Матей 1:6–16; Лука 3:23–31) Очевидно Давид наистина е съществувал.

В Библията пише, че битката се състояла в долината Ила. Но тя споменава още подробности, като казва, че филистимците се разположили на стан на склона между два града — Сохо и Азика. Израилтяните били на отсрещния склон на долината. Дали тези места съществували наистина?

Обърни внимание какво казва един мъж, който наскоро посетил тази местност: „Екскурзоводът ни, който не беше вярващ, ни заведе в долината Ила. Изкачихме се по една пътека, която ни отведе до най–високата част на един хълм. Докато гледахме към долината, екскурзоводът ни накара да прочетем 1 Царе 17:1–3. След това той посочи долината: ‘Отляво се намират развалините на Сохо.’ Като се обърна, каза: ‘А отдясно са развалините на Азика. Филистимците били разположени на стан между тези два града, някъде на хълма срещу вас. Вероятно в момента стоим на мястото, където бил разположен станът на израилтяните.’ Представих си как Саул и Давид са застанали точно където бях аз. След това слязохме в долината и прекосихме речното корито, което беше почти пресъхнало и осеяно с камъни. Веднага си представих как Давид се навежда точно тук, за да вземе 5 гладки камъка, с един от които после убива Голиат.“ Подобно на много други хора този мъж бил силно впечатлен от достоверните подробности, записани в Библията.

Няма основателна причина да се съмняваме в достоверността на този исторически разказ. В него се говори за истински хора и места. Но най–вече този разказ е част от Божието вдъхновено Слово, чийто автор е Богът на истината, „който не може да лъже“. (Тит 1:2; 2 Тимотей 3:16)