В КРАЯ на ноември 1932 г. в град Мексико се случило нещо вълнуващо. Само преди седмица в този забързан град с над 1 милион жители за първи път светнали електрически светофари. Но това вече било стара новина. Вниманието на репортерите било насочено към събитието на новата седмица. Те били на гарата с фотоапарати в ръка и очаквали пристигането на важен гост — Джоузеф Ръдърфорд, тогавашния президент на Дружество „Стражева кула“. Местните Свидетели също били там, за да посрещнат сърдечно брат Ръдърфорд, който идвал за тридневния им конгрес за цялата страна.

В списание „Златният век“ се казвало: „Без съмнение този конгрес ще остане в историята като паметно събитие в марша на Истината в република Мексико.“ Но защо този конгрес, на който присъствали само около 150 души, бил толкова забележителен?

Преди него дейността за Царството нямала особен успех в страната. От 1919 г. се провеждали малки конгреси, но броят на сборовете всъщност намалял. Отварянето на клон в град Мексико през 1929 г. изглеждало обещаващо. Но се появили пречки. Когато получил напътствия да спре да смесва проповедната служба с търговската си дейност, един колпортьор се обидил, напуснал организацията и сформирал собствена група за изучаване на Библията. Междувременно надзорникът на клона започнал да нарушава библейските принципи и трябвало да бъде заменен. Лоялните Свидетели в Мексико се нуждаели от силен духовен тласък.

По време на посещението си брат Ръдърфорд насърчил верните братя, като изнесъл два вълнуващи доклада на конгреса и пет въздействащи лекции по радиото. За първи път добрата новина се предавала по радиостанциите из страната. След конгреса новоназначеният надзорник на клона организирал дейността и с благословията на Йехова пламенните Свидетели се заловили за работа с обновени сили.

През следващата година в страната се провели не един, а два конгреса — в пристанищния град Веракрус и в столицата Мексико. Усърдната работа в проповедния район започнала да дава добри резултати. През 1931 г. имало 82 вестители. Десет години по–късно те били 10 пъти повече! На теократичния конгрес в град Мексико през 1941 г. присъствали около 1000 души.

През 1943 г. в 12 мексикански града се състоял теократичният конгрес „На свободния народ“ *. Братята го оповестили с плакати тип  сандвич. Това били 2 плаката, които се слагали на раменете, като единият висял отпред, а другият отзад. Свидетелите използвали този метод на проповядване от 1936 г.

В списание „Насион“ се казвало за успеха на шествието с плакати в столицата: „През първия [конгресен] ден [Свидетелите] бяха насърчени да поканят повече хора. На следващия ден залата се препълни.“ Това никак не се харесало на Католическата църква и тя повела кампания срещу Свидетелите. Въпреки противопоставянето безстрашните братя и сестри продължили да излизат на улиците с плакати. В списанието пишело още: „Целият град ги видя ... мъже, а също и жени, същински рекламни „сандвичи“.“ В статията била поместена снимка на братя по улиците на града. Надписът под снимката гласял „Инвазия на улиците“.

В онези години повечето Свидетели трябвало да правят големи жертви, за да присъстват на малкото конгреси в Мексико. Много делегати идвали от отдалечени села, до които не стигали влакове или дори пътища. Един сбор писал: „Единствената линия, която минава наблизо, е телеграфната.“ Затова делегатите трябвало да яздят мулета или да вървят пеш няколко дни, за да се качат на влак, пътуващ до конгресния град.

Повечето Свидетели били бедни и едва можели да си позволят пътуването в едната посока. Когато пристигали, много отсядали при местни Свидетели, които сърдечно ги приемали в домовете си. Други спели в Зали на Царството. При един случай около 90 делегати били настанени в клона, където за легла им служили „по 20 кашона книги, наредени в редици“. В „Годишника“ се казва, че според благодарните гости тези „легла били по–меки и по–топли от циментения под“.

Несъмнено за тези Свидетели радостните християнски конгреси си заслужавали всички жертви. Днес вестителите в Мексико са почти 1 милион и все още много ценят големите си събирания. * В сведение от мексиканския клон от 1949 г. се посочвало за братята: „Трудностите, които изпитват, не намаляват пламенността им, защото след всеки конгрес те дълго говорят за него и постоянно задават въпроса: ‘Кога пак ще имаме конгрес?’“ Тези думи са също толкова верни днес, колкото били и тогава. (От нашите архиви в Централна Америка)