Те не бяха дружелюбни само с хората, но и с териерите ми. Един ден Илейн, която стоеше на щанда, им даде бисквитки. Оттогава, когато и да минехме покрай „щанда за бисквитки“, те започваха силно да ме дърпат натам и нямаше как да не се отбием.

Минаха месеци. Кучетата си похапваха сладко, а аз си разменях по някоя дума със Свидетелите. Притеснявах се обаче да се отпусна да говоря по-дълго с тях, тъй като не знаех в какво точно вярват. Освен това бях над 70-годишен човек, разочарован от протестантските църкви и решил, че е по-добре сам да изучава Библията.

Тогава забелязах, че и в други части на града има Свидетели с подвижни щандове. Те също винаги бяха много любезни и отговаряха на въпросите ми, използвайки Библията, и така спечелиха доверието ми.

Веднъж Илейн ме попита: ‘Според Вас животните дар от Бога ли са?’ Отговорих: ‘Да, със сигурност.’ Тогава тя ми прочете Исаия 11:6-9. Това много ми въздейства, но все още не исках да вземам литература от тях.

През следващите дни с Илейн и съпруга ѝ Брент имахме няколко кратки, но много интересни разговора. Те ми предложиха да прочета книгите от Матей до Деяния, където се обяснява какво означава да си истински християнин, и аз се съгласих. Не след дълго приех библейско изучаване. Това беше през лятото на 2016 г.

Очаквах с нетърпение изучаването си и събранията в Залата на Царството всяка седмица. Бях много щастлив да разбера какво в действителност учи Библията. След малко повече от година се покръстих. Днес, на 79 години, знам, че съм на правилния път. Йехова ме благослови, като ме взе в своето семейство от отдадени негови служители.“