САМО колко насърчителна и утешителна може да е една милостива постъпка! Несъмнено сме благодарни, когато усетим, че някой е загрижен за нас. Тъй като всички ценим това хубаво качество в другите, как самите ние можем да го развиваме?

Милостта подтиква човек да проявява искрен интерес към другите, като им помага чрез думите и действията си. Истинската милост не е просто привидна любезност и вежливост. Тя е резултат от силна любов и съчувствие. Освен това милостта е част от плода на Божия свети дух, който, като християни, сме насърчени да развиваме. (Гал. 5:22, 23) Затова нека разгледаме как Йехова и неговият Син проявяват това качество и как можем да им подражаваме.

Йехова е милостив и добър към всички, включително към „неблагодарните и злите“. (Лука 6:35) Например той „изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните“. (Мат. 5:45) Така дори онези, които не признават, че Йехова е Създателят, все пак се възползват от нещата, които той милостиво ни осигурява, и изпитват известно щастие.

Голямата милост на Йехова личи и от това, което направил за Адам и Ева. Скоро след като съгрешили, те „си сплели смокинови листа и си покрили слабините“. Но Йехова знаел, че извън Едемската градина те щели да се нуждаят от подходящо облекло, тъй като земята била проклета и обрасла с „тръни и бодили“. Затова се погрижил за тях, като им „направил дълги кожени дрехи“. (Бит. 3:7, 17, 18, 21)

Макар че е милостив и към злите, и към добрите, Йехова проявява това качество особено към верните си служители. Например в дните на пророк Захария един ангел бил притеснен, че работата по възстановяването на храма в Йерусалим била в застой. Бог го изслушал и му отговорил с „добри и утешителни думи“. (Зах. 1:12, 13) Той се отнесъл по подобен начин и към пророк Илия. Веднъж пророкът се чувствал толкова обезсърчен, че помолил Йехова да отнеме живота му. Бог проявил разбиране към Илия и изпратил ангел да го укрепи. Също така го уверил, че не е сам. След тези насърчителни думи и оказаната му подкрепа Илия можел да продължи да изпълнява назначението си. (3 Царе 19:1–18) А какво да кажем за Божиите служители? Кой от тях най–добре подражавал на Йехова в проявяването на милост?

По време на земната си служба Исус бил познат като мил и внимателен човек и никога не бил груб и арогантен. Изразявайки  съчувствие, той казал: „Елате при мене всички вие, отрудени и обременени, и аз ще ви освежа.“ (Мат. 11:28–30) Тъй като бил толкова милостив, хората го следвали, където и да отидел. Подбуден от жал, Исус ги хранел, лекувал болните сред тях и ги учел на много неща за Баща му. (Мар. 6:34; Мат. 14:14; 15:32–38)

Милостта на Исус се вижда и от това, че проявявал разбиране към другите и се отнасял внимателно към тях. Всъщност той приемал сърдечно всички, които искрено го търсели, дори когато не му било много удобно. (Лука 9:10, 11) Да помислим как се отнесъл към жената, която страдала от кръвотечение. Макар че била церемониално нечиста, тя докоснала горната му дреха, надявайки се да бъде излекувана. (Лев. 15:25–28) Но Исус не я порицал. Имайки предвид, че била болна от 12 години и че в този момент била уплашена, той състрадателно ѝ казал: „Дъще, твоята вяра те излекува. Отиди си с мир и бъди здрава от мъчителната си болест.“ (Мар. 5:25–34) Каква забележителна проява на милост!

От примерите, споменати досега, разбрахме, че истинската милост се изразява чрез действия. Исус пояснил това в притчата си за добрия самарянин. Въпреки съществуващата враждебност между самаряните и юдеите по това време, самарянинът от притчата изпитал съжаление към един юдей, който бил ограбен, пребит и оставен да лежи полумъртъв на пътя. Милостта го подбудила към действия — самарянинът превързал раните му и го завел в една странноприемница. Той платил на собственика на странноприемницата да се погрижи за ранения мъж, и дори предложил да му даде още пари, ако възникнат допълнителни разходи. (Лука 10:29–37)

Освен че често се проявява с дела, милостта се изразява и чрез насърчителни и добре обмислени думи. Въпреки че „тревогите потискат сърцето на човека“, Библията казва, че „добрата дума го развеселява“. (Пр. 12:25) Милостта и добротата * ни подтикват да споделяме укрепващи мисли с другите, с които да повдигнем духа им. Така им показваме, че се интересуваме от тях. Когато ги насърчаваме с милите си думи, им помагаме по–лесно да се справят с трудностите в живота. (Пр. 16:24)

Тъй като са създадени „по Божия образ“, всички хора имат способността да развиват милост. (Бит. 1:27) Например римският стотник Юлий, който трябвало да отведе апостол Павел в Рим, „проявил човеколюбие“ към него и му позволил, докато са в Сидон, да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. (Деян. 27:3) По–късно жителите на Малта също проявили „необикновено човеколюбие“ към Павел и другите, които били претърпели корабокрушение. Местните дори им запалили огън, за да се стоплят. (Деян. 28:1, 2) Въпреки че тези хора направили нещо похвално, истинската милост не се изразява само чрез добри дела от време на време.

За да имаме Божието одобрение, милостта трябва да стане част от личността ни и от начина ни на живот. Ето защо Йехова ни подканя „да се облечем“ с милост. (Кол. 3:12) Но трябва да признаем, че не винаги е лесно да проявяваме това качество. Защо? Може би защото сме срамежливи, неуверени или понякога проявяваме  егоизъм. Или ни е трудно да сме милостиви към онези, които се отнасят лошо към нас. Възможно е обаче да преодолеем тези предизвикателства, като се молим за свети дух и подражаваме на милостта на Йехова. (1 Кор. 2:12)

Има ли области, в които трябва да работим още върху милостта? Може да се запитаме: „Изслушвам ли другите със съчувствие? Забелязвам ли от какво имат нужда? Кога за последно проявих милост към човек, който не е мой роднина или близък приятел?“ Следващата стъпка е да си поставим цели, като например да опознаем по–добре хората около нас, особено събратята в сбора. По този начин ще разберем какви са обстоятелствата и потребностите им. След това трябва да проявим милост, каквато ние самите бихме искали да получим, ако бяхме на тяхно място. (Мат. 7:12) Накрая, ако молим Йехова да ни помага да развиваме милост, той ще благославя усилията ни. (Лука 11:13)

Апостол Павел споменал милостта сред качествата, които го правят добър Божи служител. (2 Кор. 6:3–6) Тъй като проявявал личен интерес към хората чрез милите си думи и дела, на тях им било приятно да са край него. (Деян. 28:30, 31) По подобен начин ние можем да привлечем хората към истината чрез доброто си отношение. Когато сме мили дори към онези, които ни се противопоставят, това може да ги смекчи и да стопи враждебността им. (Рим. 12:20) След време може да са по–склонни да чуят библейското послание.

В предстоящия земен рай голям брой възкресени несъмнено ще усетят истинска милост, някои от тях вероятно за първи път. Благодарността им ще ги кара те също да бъдат милостиви. Под управлението на Божието Царство няма да има място за хора, които отказват да проявяват милост и да помагат на другите. За разлика от това онези, които имат Божието одобрение да живеят вечно, ще се отнасят мило и любещо помежду си. (Пс. 37:9–11) Само на какъв мир и спокойствие ще се наслаждаваме тогава! Но каква полза можем да имаме още сега от проявяването на милост?

В Библията пише: „Милостивият човек прави добро на душата си.“ (Пр. 11:17) Такъв човек привлича другите към себе си и те, от своя страна, се отнасят милостиво към него. Исус казал: „С каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас в замяна.“ (Лука 6:38) Затова за милостивия човек е лесно да си намери добри приятели и да ги запази.

Апостол Павел подканил християните от сбора в Ефес да бъдат „мили един към друг, нежно състрадателни и да си прощават щедро един на друг“. (Еф. 4:32) Сборът има голяма полза, когато братята и сестрите в него проявяват милост и състрадание и си помагат. Те не използват груби думи, остра критика или болезнен сарказъм. Вместо да разпространяват клюки, те се стремят да укрепват другите с думите си. (Пр. 12:18) В резултат на това сборът процъфтява духовно!

Да, милостта се проявява с думи и дела. Когато сме милостиви, отразяваме личността на нашия любещ и щедър Бог Йехова. (Еф. 5:1) Така укрепваме сбора и привличаме хората към чистото поклонение. Нека сме познати на всички като милостиви хора!