В КРАЯ на 50–те години в малък град в индийския щат Гуджарат бащата на едно момче на име Джон бил покръстен като Свидетел на Йехова. Джон, петимата му братя и сестри и майка им били ревностни римокатолици и се противопоставяли на вярата на бащата.

Веднъж бащата на Джон го помолил да занесе един плик на негов приятел от сбора. Същата сутрин обаче Джон си порязал лошо пръста, докато отварял един варел. Въпреки това, тъй като искал да изпълни заръката на баща си, той завързал парцал около кървящия си пръст и тръгнал към дома на брата.

Когато пристигнало, момчето дало плика на жената на брата, която също била Свидетелка. Тя забелязала порязания му пръст и предложила помощта си. Жената извадила своя комплект за първа помощ, почистила раната с антисептик и я превързала. След това направила на Джон чай, като междувременно приятелски му говорела за Библията.

Предразсъдъците на Джон към Свидетелите започнали да избледняват. Той попитал сестрата дали Исус е Бог и дали християните трябва да се молят на Мария — въпроси, по които вярванията на баща му се различавали от неговите. Тъй като била научила родния му език гуджарати, тя му отговорила с помощта на Библията на неговия език и му дала брошурата „Тази Блага Вест за Царството“.

По–късно, докато четял брошурата, Джон сякаш за първи път прозрял библейската истина. Той отишъл при своя свещеник и му задал същите два въпроса. Свещеникът се ядосал и го замерил с една Библия, крещейки: „Станал си същински Сатана! Покажи ми къде в Библията пише, че Исус не е Бог. Покажи ми къде пише, че не бива да се покланяме на Мария. Покажи ми де!“ Джон бил потресен от държанието на свещеника и отвърнал: „Няма да стъпя повече в католическа църква.“ И наистина не го направил.

Той започнал да изучава със Свидетелите, заел страната на истината и започнал да служи на Йехова. След време и други членове на семейството му направили същото. Днес, 60 години по–късно, Джон все още има белег на показалеца на дясната си ръка. Той с умиление си спомня добрата постъпка, която го привлякла към чистото поклонение. (2 Кор. 6:4, 6)