1. Какво вродено желание имаме?

КАК се чувстваш, когато някой, когото познаваш и уважаваш, забрави името ти или още по–лошо — не те познае? Това не е никак приятно. Защо? Защото всеки има вродено желание да бъде приет от другите. Ние обаче искаме те не само да помнят кои сме, но и да знаят какви хора сме и да ценят онова, което правим. (Чис. 11:16; Йов 31:6)

2, 3. Как желанието ни да бъдем ценени, може да бъде изкривено? (Виж илюстрацията в началото.)

² Подобно на много други вродени желания, желанието ни да бъдем ценени, може да бъде изкривено от несъвършенството ни. То може да ни кара да копнеем за неподходящи изрази на признание. Светът на Сатана подхранва желанието на хората за известност и почит, отвличайки вниманието им от този, който наистина заслужава признание и поклонение, небесния ни Баща, Йехова Бог. (Откр. 4:11)

³ В дните на Исус някои религиозни водачи имали погрешен възглед за признанието. Исус предупредил  последователите си: „Пазете се от книжниците, които обичат да ходят облечени в дълги дрехи и да бъдат поздравявани по пазарните площади, както и да сядат на предните места в синагогите и на най–видните места при угощенията.“ После добавил: „Те ще получат по–тежка присъда.“ (Лука 20:46, 47) За разлика от това Исус похвалил една бедна вдовица, на чието малко дарение навярно никой не обърнал внимание. (Лука 21:1–4) Исусовият възглед за признанието очевидно доста се различавал от възгледа на другите. Тази статия ще ни помогне да имаме правилен възглед, тоест такъв, какъвто Йехова Бог иска да имаме.

4. Кое е най–висшето признание, което можем да получим, и защо?

⁴ Кое тогава е най–висшето признание, което можем да получим? Това не е вниманието, което хората търсят в академичните среди, бизнеса или развлекателната индустрия на този свят. По–скоро е това, което описал Павел: „Сега, когато познавате Бога, или по–точно когато Бог познава вас, защо се връщате пак към безсилните и безполезни принципи и искате пак да им робувате?“ (Гал. 4:9) Каква огромна чест е да ни познава Върховният владетел на Вселената! Той иска да има близки отношения с нас. Както казал един учен, ние „ставаме обект на неговото внимание и имаме неговото благоразположение“. Йехова ни приема за свои приятели и всъщност в това се състои смисълът на нашето съществуване. (Екл. 12:13, 14)

5. Какво трябва да правим, за да ни познава Бог?

⁵ Моисей бил Божи приятел. Когато помолил Йехова да му извести пътищата си, той му отговорил: „Ще направя и това, което казваш, защото ти придоби благоволение в моите очи и аз те познавам по име.“ (Из. 33:12–17) Ние също може да получим чудесни благословии, ако Йехова ни познава лично. Но какво трябва да правим, за да ни познава Йехова? Трябва да го обичаме и да му отдадем живота си. (Прочети 1 Коринтяни 8:3.)

6, 7. Какво може да развали отношенията ни с Йехова?

⁶ Отношенията ни с небесния ни Баща са нещо ценно и е важно да ги поддържаме. Подобно на християните в Галатия, на които писал Павел, ние трябва да спрем да робуваме на „безсилните и безполезни принципи“ на този свят, например търсейки неговото признание. (Гал. 4:9) Братята от първи век вече познавали Бога и Бог ги познавал. Но Павел писал, че същите тези християни „се връщали пак“ към безполезните неща. Той все едно казал: „След като постигнахте такъв напредък, защо се връщате към глупавите и безсмислени неща, които оставихте зад себе си?“

⁷ Може ли същото да се случи и с нас? Да. Когато сме се запознали с истината, е възможно и ние като Павел да сме се отказали от слава и добра позиция в света на Сатана. (Прочети Филипяни 3:7, 8.) Може би сме се отказали от високо образование, повишение в работата или възможност да печелим повече пари. Заради музикалните си таланти  или спортни заложби е можело да станем известни и богати, но сме обърнали гръб на всичко това. (Евр. 11:24–27) Колко неразумно би било сега да гледаме на тези добри решения като на „пропуснати възможности“! Така може да започнем да се стремим към неща, които вече сме сметнали за „безсилни и безполезни“.

8. Какво ще ни помогне да развием по–голямо желание да търсим признание от Йехова?

⁸ Как да развием по–голямо желание да търсим признание от Йехова, а не от света? Нужно е да помним два важни факта. Първо, верните служители на Йехова винаги получават признание от него. (Прочети Евреи 6:10; 11:6) Бог дълбоко цени всеки от служителите си и би сметнал себе си за „неправеден“, ако пренебрегне някой от тях. Йехова „познава онези, които му принадлежат“. (2 Тим. 2:19) Той „познава пътя на праведните“ и знае как да ги избави от изпитание. (Пс. 1:6; 2 Пет. 2:9)

9. Как Йехова е показвал, че одобрява служителите си?

⁹ Понякога Йехова е показвал по забележителни начини, че одобрява служителите си. (2 Лет. 20:20, 29) Помисли например как той спасил израилтяните при Червено море, когато били преследвани от могъщата войска на фараона. (Из. 14:21–30; Пс. 106:9–11) Това събитие било толкова впечатляващо, че 40 години по–късно хората от онази част на света все още говорели за него. (Ис. Н. 2:9–11) Много е насърчително да си припомняме такива прояви на любовта и силата на Йехова, понеже скоро ни предстои отдавна предсказаната атака на Гог от Магог. (Езек. 38:8–12) Тогава ще сме особено щастливи, че сме търсили признанието на Бога, а не на света!

10. Кой друг факт трябва да помним?

¹⁰ Вторият важен факт, който трябва да помним, е, че може да получим признание от Йехова по неочаквани начини. Бог няма да даде никаква награда на онези, които вършат добри дела само за да бъдат видени от другите. Защо? Защото те вече са получили цялата си награда — възхвалата от хората. (Прочети Матей 6:1–5.) Но Исус казал, че неговият Баща „наблюдава от скришно място“ онези, които не получават признание за доброто, което правят за другите. Той забелязва техните постъпки и ги възнаграждава. Понякога обаче Йехова ни възнаграждава по неочаквани начини. Нека разгледаме няколко примера.

11. Как младата Мария получила признание от Йехова?

¹¹ Когато дошло време Божият син да се роди като човек, Йехова избрал една смирена девойка на име Мария да бъде майка на това специално дете. Тя живеела в малкия град Назарет далече от Йерусалим и великолепния му храм. (Прочети Лука 1:26–33.) Защо Йехова удостоил точно нея с тази чест? Ангел Гавриил ѝ казал, че е „придобила благоволението на Бога“. Нейната духовност си проличала в думите, които казала по–късно на своята роднина Елисавета. (Лука 1:46–55) Йехова бил наблюдавал Мария и ѝ дал тази  неочаквана привилегия заради нейната вярност.

12, 13. Какво признание получил Исус при раждането си и 40 дни по–късно в храма?

¹² Когато след време Мария родила Исус, Йехова не удостоил никой от управниците или висшите служители в Йерусалим и Витлеем с честта да знаят какво се е случило. Той съобщил чрез ангели важната новина на скромни пастири, които пасели овцете си край Витлеем. (Лука 2:8–14) Тези пастири отишли при новороденото бебе. (Лука 2:15–17) Мария и Йосиф сигурно били приятно изненадани да видят, че на Исус се оказва такава почит. Помисли колко се различава начинът, по който действа Йехова, от начина на постъпване на Дявола. Когато Сатана изпратил астролози да посетят Исус и родителите му, целият Йерусалим „се разтревожил“ от новината за Исусовото раждане. (Мат. 2:3) В резултат на широката гласност били убити множество невинни деца. (Мат. 2:16)

¹³ Според Закона 40 дни след раждането на Исус Мария трябвало да принесе жертва на Йехова в храма в Йерусалим, на 9 км от Витлеем. (Лука 2:22–24) Докато пътувала с Йосиф и Исус, тя вероятно се питала дали детето ѝ щяло да получи специално признание от свещеника там заради бъдещата си роля. Исус наистина получил признание, но не по начина, по който може би очаквала майка му. Вместо това Йехова използвал един „праведен и боящ се от Бога“ мъж на име Симеон и 84–годишна вдовица, пророчицата Анна, да известят, че това дете ще стане обещаният Месия, или Христос. (Лука 2:25–38)

14. Как Йехова възнаградил Мария?

¹⁴ Какво да кажем за Мария? Дали получила признание от Йехова и за това, че вярно се грижела за Сина му и го възпитавала? Да. Бог се погрижил думите и делата ѝ да бъдат записани в Библията. Очевидно не било възможно тя да пътува с Исус по време на службата му, продължила 3 години и половина. Вероятно като вдовица, Мария трябвало да остане в Назарет. Но въпреки че пропуснала чудесни преживявания, тя могла да е до Исус при смъртта му. (Йоан 19:26) По–късно била в Йерусалим заедно с Исусовите ученици точно преди Петдесетница, когато бил излят светият дух. (Деян. 1:13, 14) Мария навярно била помазана заедно с другите присъстващи. Ако е така, това означава, че ѝ била дадена възможността да бъде с Исус в небето за цялата вечност. Само каква награда за вярната ѝ служба!

15. Как Йехова показал, че одобрява Сина си?

¹⁵ Исус не копнеел да получава почит от религиозните или политическите водачи по негово време. Но колко ли насърчен бил, когато при три отделни случая получил признание от Йехова, който говорил директно от небето! Точно след покръстването на Исус в река Йордан, Йехова казал: „Това е моят любим Син, когото одобрявам!“ (Мат. 3:17) Очевидно Йоан Кръстител бил единственият друг човек, който чул тези думи. Около година преди смъртта на Исус трима от апостолите му чули Йехова да казва за него: „Това е моят  любим Син, когото одобрявам. Него слушайте!“ (Мат. 17:5) Накрая само няколко дни преди смъртта на Сина си Йехова отново му проговорил от небето. (Йоан 12:28)

16, 17. Как Йехова отдал почит на Исус по неочакван начин?

¹⁶ Макар да знаел, че го очаква позорна смърт по лъжливи обвинения в богохулство, Исус се молел да бъде волята на Йехова, а не неговата. (Мат. 26:39, 42) „Той понесъл смърт на мъченически стълб, презирайки срама“, като не търсел признание от света, а само от Баща си. (Евр. 12:2) Какво признание получил от Йехова?

¹⁷ Докато бил на земята, Исус изразил желанието си да си върне славата, която имал преди в небето до Баща си. (Йоан 17:5) По нищо не личи, че Исус се надявал на нещо повече. Той не очаквал някакво „повишение“ в небето. Но какво направил Йехова? Той отдал почит на Исус по неочакван начин. След като го възкресил, той „го възвеличил“ и му дал нещо, което никой дотогава не бил получавал — безсмъртен * духовен живот. (Флп. 2:9; 1 Тим. 6:16) Какво невероятно признание за верността му!

18. Какво ще ни помогне да не търсим одобрението на този свят?

¹⁸ Какво ще ни помогне да не търсим одобрението на този свят? Помни, че верните служители на Йехова винаги получават признание от него и че той често ги възнаграждава по неочаквани начини. Едва ли можем да си представим какви благословии ни очакват в бъдеще! Но засега, докато издържаме трудности и изпитания, нека не забравяме, че този свят заедно с признанието, което може да получим от него, преминава. (1 Йоан 2:17) Любещият ни Баща Йехова „не е неправеден, та да забрави делата ни и любовта, която проявяваме към неговото име“. (Евр. 6:10) Той ще ни окаже благоволение, вероятно по начин, който дори не можем да си представим!