Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Народите все още не си извличат поука

Народите все още не си извличат поука

Народите все още не си извличат поука

„Ако хората можеха да се учат от историята, какви уроци можеше да ни даде тя! Но амбициите и партийната лоялност заслепяват очите ни и просветлението, което опитът ни дава, е фенер на кърмата, който осветява само вълните зад нас!“ — Самюъл Тейлър Колридж.

ДАЛИ ще се съгласиш с думите на английския поет Самюъл Колридж? Възможно ли е да бъдем толкова заслепени от преследването на някаква кауза, че да повторим трагичните грешки на миналите поколения?

Кръстоносните походи

Да разгледаме, например, някои от нещата, които хората са правили по време на кръстоносните походи. През 1095 г. папа Урбан ІІ подтикнал т.нар. християни да завземат обратно „светите места“ от мюсюлманите. Крале, благородници, рицари и обикновени хора от всички народи под властта на Урбан ІІ откликнали на призива му. Според един средновековен историк „едва ли е имало народ, живеещ според Христовия закон“, който да не се е втурнал да подкрепи каузата.

Според историчката Зое Олденбур повечето участници в кръстоносните походи били „напълно убедени, че като стават кръстоносци, [те] директно се записват на служба при Самия Бог“. Тя казва, че те се смятали за „унищожителни ангели, които нападат изчадията на дявола“. Според писателя Брайън Мойнахан те вярвали също, че „всички, които умрат, ще спечелят в небесата короната на мъченици“.

Може би кръстоносците не знаели, че враговете им вярвали в нещо подобно. Историкът Дж. М. Робъртс казва в книгата си „По–кратка история на света“, че ислямските войници също влизали в бой с убеждението, че се бият за Бога и „че смъртта на бойното поле срещу неверниците ще бъде последвана от живот в рая“ на небесата.

Хората и от двете страни били учени, че войната им е справедлива — одобрена и благословена от Бога. Религиозните и политическите водачи подхранвали тези вярвания и разгаряли пламтящи чувства у подчинените си. И двете страни извършили неописуеми зверства.

Какви били тези хора?

Какви хора извършили тези ужасни неща? Мнозинството били обикновени хора — не много по–различни от хората днес. Несъмнено много от тях били движени от идеализъм и желание да поправят несправедливостите, които виждали в света по тяхно време. В приповдигнатото си състояние те очевидно не разбирали, че в своята борба за „справедливост“ не донесли нищо друго освен несправедливост, болка и страдания за стотици хиляди невинни мъже, жени и деца, които попаднали на бойното поле.

Нима тази ситуация не се е повтаряла многократно през историята? Не е ли вярно, че оказващи магнетично влияние водачи неведнъж са подбуждали милиони хора, които обикновено никога не биха възприели такова поведение, да участват в жестоки и варварски войни срещу религиозните и политическите си противници? Като призовавали към оръжие и твърдели, че Бог е с тях, двете воюващи страни узаконявали насилственото премахване на политическото и религиозното противопоставяне. Това било част от един добре установен модел, който в продължение на много векове служел на интересите на диктаторите. Според Мойнахан това е образецът, който „послужил и на създателите на холокоста и на съвременните организатори на етническо прочистване точно както дал началото на първия кръстоносен поход“.

Но ти можеш да кажеш: „Разумните хора днес вече не биха се оставили да бъдат манипулирани по този начин. Сега не сме ли много по–цивилизовани?“ Наистина би трябвало да е така. Но дали хората наистина са си взели поука от историята? Кой може честно да каже, че това е така, когато размишлява върху историята през последните сто години?

Първата световна война

Образецът, установен от кръстоносните походи, беше повторен по време на Първата световна война, например. Според Робъртс „един от парадоксите на 1914 г. изглежда е това, че неочаквано във всяка страна огромен брой хора от всяка партия, религия и от всякакъв произход тръгват на война с желание и радост“.

Защо огромен брой обикновени хора тръгнали „на война с желание и радост“? Защото, подобно на тези, които преди тях отишли с такова желание на война, и те оставили ценностите и вярванията си да бъдат оформени според общоприетата по онова време философия. Някои може да са били вдъхновени от принципи за свобода и справедливост, но няма съмнение, че мнозина са били подбудени от арогантното убеждение, че тяхната нация е по–висша от останалите и затова заслужава да бъде властваща.

Тези хора били учени да вярват, че войната е неизбежна част от естествения ред на нещата — един вид „биологична необходимост“. Според писателя Фил Уилямс една от идеите, които подхранил „социалният дарвинизъм“, е това, че войната е законното средство „да се изкоренят тези индивиди, които не са достойни да оцелеят“.

Разбира се, всеки смятал, че каузата му е справедлива. Какви били последствията от това? Писателят и историкът Мартин Гилбърт казва, че по време на Първата световна война „правителствата шумно пропагандирали расизъм, патриотизъм и военна мощ, а хората ги следвали сляпо“. Икономистът Джон Кенет Галбрайт израснал в селскостопанските райони на Канада по време на тази война. Той казва, че около него хората говорели за „очевидната глупост на конфликта в Европа“. „Интелигентните хора ... не се забъркват в такова безумие“, казвали те. Но все пак и те го направили. Какви били последствията? Около 60 000 канадски войници били сред над деветте милиона бойци, които умрели от двете страни на ужасяващото събитие, известно като Първа световна война.

Не е извлечена никаква поука

Същият дух започнал да се проявява през следващите две десетилетия с надигането на фашизма и национализма. Фашистите започнали да използват „традиционните средства на пропагандата — символите и митовете, — за да разбудят чувствата на хората“, пише Хю Пърсел. Особено мощно средство, използвано от тях, била ефикасната смесица между религия и политика — молитвите към Бога да благослови войската.

Адолф Хитлер „владеел до съвършенство психологията на тълпата и бил брилянтен оратор“. Както много демагози в миналото, казва Дик Гиъри в книгата си „Хитлер и нацизмът“, Хитлер вярвал, че ‘масите се влияят не от разума, а от чувствата си’. Той се възползвал от тази човешка слабост, като хитро приложил древния похват да насочи омразата на хората срещу общ враг и „насочил страховете и негодуванието на германците срещу евреите“, казва Пърсел. Хитлер оклеветил евреите, казвайки: „Евреинът е този, който покварява немската нация.“

Ужасяващото в цялата тази епоха е, че милиони наглед порядъчни хора били лесно подтикнати към масови убийства. „Как хората от една предполагаемо цивилизована страна са могли не само да търпят ужасяващото варварство на нацистката държава, но и да участват в него?“ — пита Гиъри. А тази страна се смятала не само за „цивилизована“, но и за християнска! Хората участвали, тъй като предпочитали човешките философии и начини на действие пред ученията на Исус Христос. Колко много искрени мъже и жени с идеали са били въвлечени в ужасни зверства оттогава насам!

Немският философ Георг Хегел казва: „Урокът, който ни дават опитът и историята, е, че народите и правителствата не са научили нищо от историята, нито някога са действали според поуката, която може да са извлекли от нея.“ Много хора може да не са съгласни с Хегеловата житейска философия, но малцина биха оспорили това твърдение. За съжаление хората изглежда изпитват сериозни затруднения да си извадят поука от историята. Но дали това трябва да се отнася непременно и за тебе?

Несъмнено един ясен урок, който трябва да бъде запомнен, е следният: Нуждаем се от нещо много по–надеждно от погрешни човешки учения, ако искаме да избягваме трагедиите на миналите поколения. Но ако не човешка философия, то какво би трябвало да ръководи мисленето ни? Повече от хиляда години преди кръстоносните походи учениците на Исус Христос действали според истинския християнски — и единственият разумен — курс на поведение. Нека изследваме какво направили те, за да не бъдат въвлечени в кървавите конфликти на своето време. Но дали има вероятност народите днес да се научат как да правят това и по този начин да избягват конфликтите? И независимо от това как ще изберат да постъпят народите, какво ще направи Бог, за да сложи край на цялото това човешко нещастие?

[Снимка на страница 6]

Човешките конфликти са белязани от варварство и страдания

[Снимки на страница 7]

Горе: Бежанци в област, разкъсвана от война

Как хората от една т.нар. цивилизована страна са могли да участват в такова неописуемо насилие?

[Източници]

Бежанци от Руанда: UN PHOTO 186788/J. Isaac; рухването на Световния търговски център: AP Photo/Amy Sancetta