Мързеливият живот на ленивеца

„БЪРЗО приготви апарата“ — извиках на сестра си, когато на пътеката пред себе си видях един зелен ленивец. След това се засмяхме, като осъзнахме, че няма защо да бързаме — ленивецът е едно от най–мудните животни в света.

Исках да науча повече за това животно, затова посетих зоологическата градина „Аве“ в град Гарита де Алахуела (Коста Рика). Това не е просто зоологическа градина, а център за опазване и възстановяване на местните животни, както и за връщането им в естествена среда. Там се запознах с биоложката Шърли Рамирес, която е ръководител на проучванията в центъра. Тя ме заведе при един от обитателите на тяхната зоологическа градина, ленивецът Пелота, което на испански означава „топка“. И наистина, когато спят, ленивците често се свиват на стегнато кълбо. Пелота беше двупръст ленивец с размерите на малко куче, с пухкава козина, тъпа муцуна и големи влажни очи.

От проучването, което направих относно ленивците, разбрах, че те живеят поотделно и женските раждат по едно малко горе–долу веднъж на година. Малкото се държи за майка си през първите четири до шест седмици, докато спре да суче, но може да продължи да се държи за корема ѝ от пет до осем месеца след това. През това време неговата майка му подава с уста крехки и лесносмилаеми листа. По–късно малкото само̀ започва да се пресяга за листа, без обаче да се пуска от майка си. Докато са заедно, майката запознава също малкото с не особено големия район, в който ще живее то.

Различни видове ленивци

Разбрах, че ленивецът на пътеката в джунглата е бил трипръст ленивец. Той имаше черна препаска около очите си, къса опашка и четинеста козина, а предните му крайници бяха много по–дълги от задните. В горната част на гърба си имаше златистожълто петно. Трипръстите ленивци имат по девет шийни прешлена, което им позволява да въртят главата си на 270°, за да търсят любимите си листа за ядене. Защо обаче нашият ленивец изглеждаше зелен? Шърли обясни, че „зеленикавият цвят се дължи на водораслите, които растат по козината“ на този вид.

При двупръстите ленивци предните крайници са почти толкова дълги, колкото и задните, за разлика от тези на дългоръките им трипръсти братовчеди. Козината им е дълга, златистокафява и мека.

Ленивецът прекарва времето си, като се припича на слънце, излегнал се във високите части на дърветата. Температурата на тялото му варира от 24°С през нощта до 33°С през деня, като това е най–голямата температурна разлика сред бозайниците. Мускулната маса при ленивците е толкова малка, че те не могат да се стоплят с треперене. Затова често спят свити на кълбо, за да запазят телесната си топлина. Те имат кожухче от тънки и къси косми под козината си, което предпазва тялото им от студа. И съвсем не е шега, че ленивецът спи дълго — той може да спи до двайсет часа на ден!

Бавен и спокоен обяд

За действието на бактериите и процеса на ферментация, необходими за храносмилането, тялото се нуждае от топлина. Поради ниската телесна температура на ленивеца обаче обмяната на веществата в тялото му става изключително бавно. Може да измине цял месец докато погълнатите листа минат през различните етапи на храносмилането в стомаха на ленивеца, който се състои от няколко дяла, преди да стигнат до тънкото му черво. Ако през дъждовния сезон има няколко поредни студени дни, тогава ленивецът може да умре  от глад при пълен стомах! Шърли каза, че „при ленивците слънчевата топлина е изключително необходима за храносмилането“.

Тя разказа още: „Като човек, който се грижи за животните и почиства клетките им, трябва да кажа, че при ленивците най–много ми харесва това, че ходят по малка и по голяма нужда само веднъж на седмица! Тогава слизат на земята и изкопават дупка, в която заравят изпражненията си. Това е единственото нещо, което правят на земята.“

Замислени за живот с главата надолу

Почти всичко друго в живота на един ленивец — храненето, спането, чифтосването и раждането — става в короните на дърветата. Тези малки бозайници са остроумно замислени от Създателя за живот с главата надолу. Ленивците увисват на някое дърво, като се закрепват за клоните му със своите пръсти, които са снабдени със седемсантиметрови нокти, наподобяващи куки. Забележително е също, че козината на ленивеца расте наобратно, за да не се мокри при проливните дъждове! Тя се разделя на корема и расте надолу към гърба, което е точно обратното на посоката на растежа на козината на другите сухоземни животни. Така дъждовната вода лесно се оттича. Макар че на земята ленивецът е тромав и се придвижва мудно, когато се намира всред клоните на дърветата, той е самото олицетворение на спокойствието и грациозността. Удивително е също, че тези животни са превъзходни плувци!

Научих още два забележителни факта за този тих обитател на високите дървета. Първо, ленивецът има невероятната способност да понася наранявания и дори да поема такива количества отрова, които биха били смъртоносни за други бозайници. При него сериозните наранявания зарастват бързо и рядко се инфектират. Затова по–добрият поглед върху защитните сили в тялото на ленивеца би бил много полезен в медицината. Второ, за хората, които постоянно бързат и са под стрес, е добре да подражават поне до известна степен на спокойното темпо и безгрижния нрав на ленивеца. (Изпратено)

 [Блок/Снимки на страница 15]

ИДЕАЛЕН ДОМАКИН

Зеленикавото покритие на гъстата козина на ленивеца се дължи на водораслите, които растат в редица по протежението на всеки от горните косми на животното. При тази симбиоза ленивецът е гостоприемникът, а водораслите от своя страна му осигуряват хранителни вещества, които той поема или през кожата си, или като облизва козината си. Благодарение на този сивозелен цвят ленивецът прилича на сухи листа, висящи от някой клон — прекрасно прикритие за джунглата! Интересно е, че колкото по–дълго живее ленивецът, толкова по–зелен става!

[Източник]

Горе вдясно: © Michael and Patricia Fogden; долу: © Jan Ševčík