Нашият стремеж към по–дълъг живот
Нашият стремеж към по–дълъг живот
„Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят, и се покосява; бяга като сянка, и не се държи.“ — Йов 14:1, 2.
ДОРИ и днес са малцина онези, които не биха се съгласили с това размишление върху краткотрайността на живота, макар че то било записано преди 3500 години. За хората това, че вкусват за кратко от разцвета на живота и след това остаряват и умират, винаги е било източник на неудовлетворение. Затова през цялата история са се умножавали методите за удължаване на живота.
По времето на Йов египтяните яли тестиси на животни в напразни усилия да си върнат младостта. Една от основните цели на средновековната алхимия била да се създаде еликсир, който да доведе до по–дълъг живот. Много алхимици вярвали, че изкуствено произведеното злато ще даде безсмъртен живот и че храненето в златни съдове удължава живота. Древните китайски даоисти смятали, че могат да променят химическите процеси в организма, като използуват методи от рода на медитация, дихателни упражнения и специално хранене, за да постигнат безсмъртие.
Испанският пътешественик Хуан Понсе де Леон е известен със своето жадно търсене на извора на живота. В своята книга Hermippus Redivivus [„Хермипус Редививус“] един лекар от 18–и век препоръчвал напролет млади девици да бъдат държани в малка стая и диханията им да бъдат събрани в бутилки и да бъдат използувани като удължаващо живота средство. Не е нужно да казваме, че нито един от тези методи не се увенчал с успех.
Днес, около 3500 години след като Моисей записал думите на Йов, човекът стъпи на луната, изобрети колите и компютрите и изследва атома и клетката. Но въпреки всички тези постижения на техническия напредък ние все още сме ‘кратковременни и пълни със смущение’. Вярно е, че в развитите страни продължителността на живота се увеличи значително през последния век. Но това е резултат най–вече на подобренията в областта на здравеопазването, на по–резултатните мерки в областта на хигиената и на по–доброто хранене. Например, от средата на 19–и век до началото на 90–те години на 20–и век средната продължителност на живота в Швеция нарасна от 40 на 75 години за мъжете и от 44 на 80 години за жените. Но дали това означава, че силното желание на човека да живее по–дълго е удовлетворено?
Не, защото въпреки че в някои страни повече хора доживяват до старост, думите, които Моисей записал преди много години, продължават да са в сила: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но. . . скоро прехождат и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10) Дали това ще се промени в близко бъдеще? Дали човекът ще може да живее значително по–дълго? Следващата статия ще обсъди тези въпроси.