Ползата от духовните ценности
Ползата от духовните ценности
„Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието.“ — Еклисиаст 5:10.
ПРЕКОМЕРНОТО натоварване води до стрес, а стресът може да причини здравословни проблеми, понякога дори смърт. В много страни семействата се разпадат. Често зад тези трагедии стои прекалената загриженост за материалните неща. Вместо да се радват на онова, което имат, хората, които са обзети от мисълта да притежават много неща, винаги искат повече и повече, независимо как това ще се отрази на здравето им. В един самоучител се казва: „Да подражаваш на по–богатите си съседи е нещо обичайно, дори ако съседът ти е работохолик, който макар и едва на 43 години, е на ръба на инфаркта.“
Жаждата за все повече неща може да стане неутолима и да ни отнеме радостта, която иначе бихме изпитвали. Човешката ни слабост в това отношение често е използвана от една могъща сила — рекламната индустрия! Телевизионните програми са изпълнени с реклами, които те подканят да купуваш неща, от които най–вероятно не се нуждаеш и дори може би не си в състояние
да си позволиш. Всичко това може да причини съществена вреда.Невъздържаното задоволяване на собствените желания оказва незабележимо, но в същото време навреждащо влияние, както във физическо, така и в морално отношение. Например мъдрият цар Соломон отбелязал: „Тихо сърце е живот на тялото.“ (Притчи 14:30) Обратно на това, преумората, безпокойството и напрежението, свързано със събирането на материално богатство, може да навредят на здравето и на щастието ни. Взаимоотношенията също страдат, когато материалните цели доминират в живота. А когато семейният и социалният живот на човек запада, това влияе и на качеството на живота му като цяло.
Превъзходството на духовните ценности
„Недейте се съобразява с тоя век“, или престанете да бъдете формувани според тази система — съветвал апостол Павел преди векове. (Римляни 12:2) Светът обича тези, които се съобразяват с неговата ценностна система. (Йоан 15:19) Той се опитва да повлияе на зрението, осезанието, вкуса, мириса и слуха ни. Да, опитва се да ни накара да водим материалистичен начин на живот. Набляга на „пожеланието на очите“, така че и ти, и другите да си поставяте материални цели. (1 Йоан 2:15–17)
Но има неща, които са по–ценни от парите, известността и материалното благополучие. Преди векове цар Соломон събрал всичко, което светът предлага в материално отношение. Имал къщи, градини, слуги, добитък, певци и певици, както и много злато и сребро. С притежанията си Соломон надминал всички свои предшественици. Да го наречем богат, би било твърде меко казано. Соломон притежавал буквално всичко, което би могло да се желае. Въпреки това, когато погледнал към постиженията си, той казал: „Всичко беше суета и гонене на вятър.“ (Еклисиаст 2:1–11)
Благодарение на превъзходната мъдрост, с която бил надарен, Соломон знаел, че човек изпитва по–голямо удовлетворение, когато се стреми към духовни ценности. Той писал: „Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:13, СИ)
Съкровището, което се намира на страниците на Божието Слово, Библията, е много по–ценно от сребро или злато. (Притчи 16:16) Дълбоките истини в него са като скъпоценни камъни, които ти трябва да откриеш. Ще ги търсиш ли и ще копаеш ли за тях? (Притчи 2:1–6) Нашият Създател, Източникът на истинските ценности, ни подканя да направим това и обещава да ни помогне. Как?
Псалм 1:1–3; Исаия 48:17, 18; Матей 24:45–47; 1 Коринтяни 2:10) Изследването на тези редки скъпоценни камъни ти дава възможност да избереш най–добрия и най–възнаграждаващ начин на живот. Това няма да е трудно, защото Йехова, нашият Създател, знае от какво се нуждаем, за да бъдем истински щастливи.
Йехова осигурява скъпоценни истини посредством Словото, духа и организацията си. (Библията ни учи на най–възвишените ценности
Мъдрите съвети в Библията са много практични и не могат да се сравнят с нищо друго. Моралните стандарти, които се намират в нея, са ненадминати. Нейните съвети са винаги полезни. Тя е издържала на изпитанието на времето. Някои от мъдрите съвети в Библията са, например, да работим усилно, да бъдем честни, да използваме разумно парите си и да не сме мързеливи. (Притчи 6:6–8; 20:23; 31:16)
Във връзка с това Исус казал: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат.“ (Матей 6:19, 20)
Тази навременна подкана е приложима и днес, както е била приложима преди 2000 години. Вместо да сме погълнати от стремежа към материално богатство, можем да извлечем полза, като следваме по–възвишен начин на живот. Ключът към това е да събираме духовни съкровища, които водят до живот, изпълнен с истинско щастие и удовлетворение. Как можем да правим това? Като четем Божието Слово, Библията, и като прилагаме нещата, на които тя ни учи.
Духовните ценности са възнаграждаващи
Когато ги прилагаме правилно, духовните ценности ни носят физическа, емоционална и духовна полза. Както озоновият слой около земята ни предпазва от вредните слънчеви лъчи, така и мъдрите морални принципи ни пазят, като показват опасното влияние на материализма. Апостол Павел писал: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.“ (1 Тимотей 6:9, 10)
Любовта към богатството подлъгва хората да се стремят към повече пари, по–висока позиция и по–голяма власт. Много често за постигането на тези цели се използват хитри и непочтени средства. Стремежът към материални неща отнема от времето, силите и способностите на човек. Може дори да ограби съня му. (Еклисиаст 5:12) Несъмнено жаждата за все повече и повече неща пречи на духовния напредък. Исус Христос, най–великият човек, живял някога, ясно показал какво е по–добре: „Блажени нищите по дух [които осъзнават, че са в духовна нужда — НС].“ (Матей 5:3) Той знаел, че духовните богатства водят до трайно възнаграждение и са много по–важни от преходната материална печалба. (Лука 12:13–31)
Наистина ли има полза от духовните ценности?
„Родителите ми се опитваха усилено да ме убедят, че духовните ценности не са практични — спомня си Грег. — Но като си поставях духовни цели, имах голямо спокойствие, защото не изпитвах стреса от стремежа към богатство.“
Духовните ценности допринасят и за по–добри взаимоотношения с другите. Истинските приятели те обичат заради самия тебе, а не заради онова, което имаш. Библията препоръчва: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър.“ (Притчи 13:20) Освен това здравото семейство се гради на основата на мъдростта и любовта, а не на материалните притежания. (Ефесяни 5:22 — 6:4)
Когато се раждаме, нямаме изградена ценностна система. Изграждаме я с помощта на другите хора или на по–висш източник. Затова основаното на Библията обучение може да преобрази целия ни възглед относно материалните неща. „Получих помощ, за да преосмисля ценностната си система, и се научих да се задоволявам с най–необходимото“ — казва Дон, който е бивш банкер.
Стреми се към трайните духовни богатства
Духовните ценности носят дълготрайно възнаграждение, а не краткотрайно удоволствие. Павел писал: „Видимите [материалните неща] са временни, а невидимите [духовните неща са] вечни.“ (2 Коринтяни 4:18) Вярно е, че материалните стремежи ще удовлетворят някои моментни желания, но алчността няма бъдеще. За разлика от това, духовните ценности са вечни. (Притчи 11:4; 1 Коринтяни 6:9, 10)
Библията осъжда материалистичния възглед, който е толкова популярен в днешно Филипяни 1:10) Показва какво в действителност е алчността — идолопоклонство към самия себе си. Ако прилагаме онова, което научаваме от Божието Слово, ставаме по–щастливи. Вместо да мислим как да получаваме, започваме да мислим как да даваме. Това е силен стимул да престанем да задоволяваме собствените си желания, а да се съсредоточим върху духовните ценности.
време. Тя ни учи да контролираме егоистичните желания, като пазим окото си просто, или скромно, съсредоточено върху по–важните неща, духовните богатства. (Вярно е, че в известна степен парите могат да служат като защита. (Еклисиаст 7:12) Но Библията казва реалистично: „Хвърляш ли на него очите си, няма го! Защото наистина богатството си прави крила, както орел, що лети към небето.“ (Притчи 23:5) Хората са дали много жертви на олтара на материализма — здраве, семейство, дори чиста съвест, което е имало катастрофални последици. От друга страна, духовността задоволява най–важните ни нужди — нуждата от любов, от цел в живота и от поклонение на любещия Бог Йехова. Тя посочва също пътя към вечен живот в съвършенство на райска земя. Това е надеждата, която Бог ни дава.
Скоро мечтата на хората за благополучие ще бъде напълно осъществена в Божия нов свят. (Псалм 145:16) Тогава цялата земя ще бъде ‘изпълнена със знание за Господа’. (Исаия 11:9) Духовните ценности ще процъфтяват. Материализмът и всички следи от него ще бъдат напълно премахнати. (2 Петър 3:13) Тогава нещата, които правят живота още по–приятен — като например съвършено здраве, удовлетворяваща работа, ползотворни развлечения, близки семейни взаимоотношения и трайно приятелство с Бога, — ще донесат на хората истинско щастие завинаги.
[Блок/Снимка на страница 6]
Използвай парите си разумно!
Установи нуждите си. Исус ни учел да се молим: „Давай ни всеки ден ежедневния ни хляб.“ (Лука 11:3) Не позволявай на желанията си да се превръщат в нужди. Помни, че животът ти не зависи от нещата, които притежаваш. (Лука 12:16–21)
Разпредели средствата си. Не се поддавай на импулсивното правене на покупки. В Библията се казва: „Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, а на всеки припрян — само оскъдност.“ (Притчи 21:5) Исус съветвал слушателите си да пресмятат разноските, преди да предприемат каквито и да било финансови начинания. (Лука 14:28–30)
Избягвай излишните дългове. Доколкото е възможно, спестявай средства за покупките си, вместо да вземаш заеми или да пазаруваш на кредит. Една пословица гласи: „Който взема назаем, е слуга на заемодавеца.“ (Притчи 22:7) Като проявяваш самоконтрол и се стремиш да живееш според средствата си, можеш да планираш успешно дори по–големи покупки.
Не пилей средствата си. Старай се да използваш по–дълго притежанията си, като се грижиш добре за тях. Така ще намалиш разходите си. Исус не разхищавал онова, което използвал. (Йоан 6:10–13)
Степенувай нещата по важност. Мъдрият човек ‘изкупува време’ за по–важни цели. (Ефесяни 5:15, 16)
[Блок/Снимка на страница 7]
Личният опит не е най–добрият учител
Личният опит — било то добър, или лош — може да ни научи на много неща. Но дали е вярно, че той е най–добрият учител? Не, има по–висш източник на ръководство. В една от молитвите си псалмистът казал кой е този източник: „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ (Псалм 119:105)
Защо е много по–добре да се учим от Божиите напътствия, отколкото от личния си опит? Едно от нещата е, че ако се учим от личния си опит, или от грешките си, това може да ни струва скъпо, да бъде болезнено, а също така няма смисъл. Бог казал на древния Израил: „Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, и правдата ти като морските вълни.“ (Исаия 48:18)
Една от причините, поради които Божието Слово е превъзходен източник на напътствия, е това, че съдържа най–древното и най–точно повествование за човешкия опит. Сигурно ще се съгласиш, че е по–добре да се учиш безболезнено от успехите и провалите на другите, отколкото да повтаряш грешките им. (1 Коринтяни 10:6–11) Още по–важно е, че в Библията Бог ни осигурява превъзходни закони и ръководни принципи, които са напълно надеждни. „Законът Господен е съвършен, ... изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия [прави неопитния мъдър — НС].“ (Псалм 19:7) Несъмнено да се учим от мъдростта на нашия любещ Създател, е най–доброто за нас.
[Снимки на страница 4]
Светът иска да възприемеш материалистичния му начин на живот
[Снимка на страница 5]
Съкровището, което намираме в Библията, е по–ценно от златото и среброто