Йонатан ‘действал с помощта на Бога’
Йонатан ‘действал с помощта на Бога’
СИНЪТ на първия цар на Израил се среща с един беглец. „Не бой се — казва той на беглеца, — защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда вторият след тебе.“ (1 Царе 23:17)
Беглецът е Давид, а онзи, който се среща с него, е Йонатан. Вероятно Йонатан би станал дясната ръка на Давид, но скоро след този случай загубва живота си.
Приятелството между Йонатан и Давид било забележително. Всъщност и самият Йонатан бил забележителна личност. Неговите съвременници казали за него: „Той действаше с помощта на Бога!“ (1 Царе 14:45, НС) Защо те казали това? Какви качества притежавал Йонатан? И каква полза можеш да извлечеш ти от разказа за неговия живот?
Израилтяните били „в опасност“
Библията споменава Йонатан за първи път, когато израилтяните били „в опасност“ (НС). Филистимците ограбвали земята им и дори им пречели да си правят оръжия, за да се защитават. (1 Царе 13:5, 6, 17–19)
Йехова обаче обещал, че няма да изостави народа си, и Йонатан бил сигурен в това. Бог бил казал за Саул, бащата на Йонатан: „Той ще избави людете Ми от ръката на филистимците.“ Йонатан имал доверие в това обещание. Самият той вече бил предводител на хиляда слабо въоръжени израилтяни и извоювал победа над филистимците. Сега той искал да премахне напълно филистимската заплаха. (1 Царе 9:16; 12:22; 13:2, 3, 22)
Смело и неочаквано нападение
Йонатан тръгнал към един преден отряд на филистимците, който бил близо до клисурата при Михмас. (1 Царе 13:23) За да стигне до него, Йонатан трябвало да ‘пълзи нагоре с ръцете си и с нозете си’. Но това не го възпряло. Той решил да нападне този филистимски отряд заедно със своя оръженосец, на когото казал: „Негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ (1 Царе 14:6, 13)
Двамата израилтяни поискали знак от Йехова. Те щели да се покажат на мъжете от предния отряд на филистимците. Ако филистимците им кажели „Стойте, докато дойдем при вас“, Йонатан и неговият оръженосец нямало да се качват при тях. Но ако враговете им кажели „Качете се при нас“, това щяло да означава, че Йехова ще даде победа на Йонатан и оръженосеца му. Тъй като бил сигурен в Божията подкрепа, Йонатан се изкачил при отряда на филистимците, за да го нападне. (1 Царе 14:8–10)
Какво обаче можели да направят двама мъже срещу цял отряд воини? Нека си припомним какво станало, когато съдията Ехуд (Аод) предвождал Израил срещу моавците. Нима тогава Йехова не му помогнал? Нима Бог не бил и със Самегар, като му помогнал да убие шестстотин филистимци с волски остен? И нима Йехова не давал сила на Самсон, когато той се изправял сам срещу филистимците? Йонатан бил сигурен, че Бог ще помогне и на него. (Съдии 3:12–31; 15:6–8, 15; 16:29, 30)
Когато видели двамата израилтяни, филистимците извикали: „Качете се при нас да ви кажем нещо!“ Тогава Йонатан и оръженосецът му се качили при тях и смело ги нападнали, като убили около двайсет воини и всели смут сред вражеския отряд. Може би филистимците си мислели, че още много израилски воини следват първите двама. Затова, според записаното в Библията, ‘всички от предния отряд се разтреперили от страх. И земята започнала да се тресе. Това треперене било причинено от Бога’. Заради земетресението паниката сред филистимците все повече се увеличавала, така че ‘всеки насочил меча си против своя ближен’. 1 Царе 14:11–23, 31, НС)
Когато видели това, войските на Израил придобили смелост. Заедно с израилтяните, които се били скрили, и с онези, които били застанали на страната на филистимците, те ‘избивали филистимците от Михмас до Айалон’. (Хората спасяват Йонатан
Цар Саул прибързано обвързал хората си с клетва, според която онзи от воините, който яде нещо, преди да бъде спечелена битката, трябвало да бъде убит. Поради някаква причина Йонатан не знаел за тази клетва и затова я нарушил. Той натопил тоягата си в една медена пита и ял от меда. Очевидно това подновило силите му и той успял да издържи до края на битката. (1 Царе 14:24–27)
Щом научил, че Йонатан е ял, Саул казал, че той трябва да умре. Йонатан не се страхувал от смъртта. Той отговорил: „Ето ме, готов съм да умра!“ ‘Но израилтяните казали на Саул: „Нима Йонатан, който по такъв славен начин спаси Израил, трябва да умре? В никакъв случай! Както е сигурно, че Йехова е жив, така е сигурно, че нито един косъм от главата на Йонатан няма да падне на земята. Та нали днес той действаше с помощта на Бога!“ Така хората спасили Йонатан и той не умрял.’ (1 Царе 14:38–45, НС)
Като Божий служител, в днешно време ти не участваш в буквални войни, но вероятно има моменти, когато се нуждаеш от вяра и смелост. Може да ти бъде трудно да вършиш онова, което е правилно, когато всички около тебе вършат погрешни неща. Но Йехова ще ти дава сили и ще благослови желанието ти да се придържаш към неговите праведни стандарти. Може да ти е необходима смелост, когато в организацията на Йехова получиш някаква привилегия в службата, като например да увеличиш участието си в проповедната дейност, да приемеш някакво ново назначение или да се преместиш да служиш там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. Може би се чудиш дали ще успееш да се справиш с подобно предизвикателство. Това, че се предоставяш на разположение, е много похвално, защото така Йехова ще може да те използва по най–подходящия за него начин. Помни примера на Йонатан! ‘Той действал с помощта на Бога.’
Йонатан и Давид
Около двайсет години по–късно филистимският представител Голиат отправил предизвикателство към войската на Израил, но Давид го убил. Макар че Йонатан вероятно бил с трийсет години по–възрастен от Давид, двамата имали много общи неща. * Смелостта на Давид била подобна на тази, която проявил Йонатан в Михмас. Но преди всичко, Давид имал същата вяра в спасителната сила на Йехова, която му помогнала да се изправи безстрашно срещу Голиат, докато всички други израилтяни не смеели да приемат подобно предизвикателство. Така ‘душата на Йонатан се свързала с душата на Давид, и Йонатан го обикнал както собствената си душа’. (1 Царе 17:1 — 18:4)
Смелостта на Давид накарала Саул да го смята за съперник. Йонатан обаче не изпитвал никаква завист спрямо Давид. Двамата станали много близки приятели и вероятно в доверен разговор Давид разкрил на
Йонатан, че е помазан за следващия цар на Израил. Йонатан подкрепял Божието решение.След като цар Саул казал на своя син и на служителите си за намерението си да убие Давид, Йонатан предупредил Давид за това. Йонатан убедил Саул, че няма причина да се страхува от Давид. Наистина, Давид не бил извършил никакъв грях против царя! Нима Давид не рискувал живота си, когато се изправил срещу Голиат? След като Йонатан пламенно защитил своя приятел, който бил жертва на несправедливо отношение, Саул се успокоил. Но царят скоро възвърнал предишното си намерение да убие Давид и на няколко пъти се опитал да отнеме живота му. Затова Давид бил принуден да бяга. (1 Царе 19:1–18)
Йонатан лоялно подкрепял Давид. Двамата приятели се срещнали, за да решат какво трябва да предприемат. Лоялен към Давид и все още опитвайки се да остане лоялен към баща си, Йонатан казал на своя приятел: „В никакъв случай няма да умреш!“ Но Давид му отговорил: „Само една крачка ме дели от смъртта!“ (1 Царе 20:1–3, НС)
Йонатан и Давид измислили план, чрез който да разберат какви били намеренията на Саул. Ако царят забележел, че Давид не е на царската трапеза, Йонатан щял да каже на баща си, че Давид е помолил за разрешение да отиде при семейството си заради принасянето на една жертва. Ако Саул се разгневял, това щяло да бъде лош знак за Давид. Йонатан благословил своя приятел и признал бъдещото му управление, като казал: „Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!“ Двамата се заклели, че ще бъдат лоялни един на друг, и решили как Йонатан да съобщи на Давид за развоя на събитията. (1 Царе 20:5–24)
Когато Саул забелязал, че мястото на Давид е празно, Йонатан му обяснил, че Давид го е бил помолил с думите: „Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си.“ Йонатан не се страхувал да признае, че Давид е ‘придобил неговото благоволение’. Тогава царят се разярил! Той обидил Йонатан и казал, че Давид е заплаха за царския престол. Саул заповядал на Йонатан да доведе Давид при него, за да бъде убит. Но Йонатан възразил: „Защо да се убие? Що е сторил?“ В пристъп на ярост Саул хвърлил своето копие срещу сина си. Йонатан избягал невредим, но бил много наскърбен заради отношението на баща си към Давид. (1 Царе 20:25–34)
Само каква лоялност проявил Йонатан! От човешка гледна точка той нямало да извлече голяма полза от приятелството си с Давид и дори щял да изгуби някои от предимствата, на които се радвал, защото целта на Йехова била следващият цар да бъде Давид. Но все пак това щяло да донесе благословии както на Йонатан, така и на другите.
Трогателна раздяла
Йонатан тайно се срещнал с Давид, за да му разкаже какво се случило. Било ясно, че Давид не можел повече дори да стъпи в царския двор на Саул. Двамата мъже плакали и се прегърнали. След това Давид отново трябвало да бяга. (1 Царе 20:35–42)
Йонатан видял Давид за последен път, когато той се криел от Саул „в пустинята Зиф, в Хореш“ (НС). Тогава Йонатан насърчил Давид, като му казал: „Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда вторият след тебе; да! и баща ми Саул знае това.“ (1 Царе 23:15–18) Скоро след това Йонатан и Саул загинали в една битка срещу филистимците. (1 Царе 31:1–4)
Онези, които обичат Бога, ще извлекат полза, ако размишляват върху примера на Йонатан. Дали лоялността ти към Бога е застрашена от твоите решения и цели? Тогава помни, че Саул подканял Йонатан да следва собствените си интереси. Йонатан обаче почитал Йехова, като искрено му се подчинявал. Той се радвал, че следващият цар на Израил е избран от Бога. Да, Йонатан подкрепял Давид и бил лоялен към Йехова.
Йонатан притежавал забележителни качества. Подражавай на неговия пример! Тогава хората ще могат да кажат и за тебе онова, което казали за Йонатан: „Той действаше с помощта на Бога!“ (1 Царе 14:45, НС)
[Бележка под линия]
^ абз. 18 Йонатан бил най–малко на 20 години, когато бил споменат за първи път като военачалник в началото на 40–годишното управление на Саул. (Числа 1:3; 1 Царе 13:2) Следователно Йонатан трябва да е бил на около 60 години, когато умрял през 1078 г. пр.н.е. Тъй като по онова време Давид бил на 30 години, явно Йонатан е бил с 30 години по–възрастен от него. (1 Царе 31:2; 2 Царе 5:4)
[Снимка на страница 19]
Йонатан не завиждал на Давид