Йеху пламенно защитавал истинското поклонение

ЙЕХУ подкрепял истинското поклонение. Той бил енергичен, бърз, решителен, пламенен и смел. Ще извлечем полза, ако и ние развиваме тези качества.

Йеху получил важна задача, когато народът на Израил се намирал в трудно положение. Израил страдал поради злите дела на Йезавел, вдовица на Ахав и майка на управляващия тогава цар Йорам. Тя подтиквала хората да се покланят на Ваал, вместо на Йехова, убивала Божиите пророци и оказвала покваряващо влияние върху народа посредством своите „блудства“ и „магии“. (4 Царе 9:22; 3 Царе 18:4, 13) Йехова заповядал целият дом на Ахав, включително Йорам и Йезавел, да бъде унищожен. Йеху трябвало да има водеща роля в това.

В Свещеното писание Йеху е споменат за първи път, седящ заедно с военачалниците, по време на войната между израилтяните и сирийците при Рамот–галаад. Йеху бил високопоставен воин, вероятно дори главнокомандващ на войската на Израил. Пророк Елисей изпратил един от пророческите синове да помаже Йеху за цар и да му нареди да убие всекиго от мъжки пол от отстъпническия дом на Ахав. (4 Царе 8:28; 9:1–10)

Когато другите военачалници попитали Йеху каква била целта на това посещение, той не искал да им каже. Но щом го подложили на натиск, той разкрил истината и заедно с тях започнал да крои заговор срещу Йорам. (4 Царе 9:11–14) Най–вероятно сред воините вече съществувало недоволство против управлението на Ахав и Йезавел. Какъвто и да е бил случаят, Йеху внимателно обмислил как най–добре да изпълни задачата си.

Цар Йорам бил ранен в битка и се бил оттеглил в град Йезраел, за да се възстанови. Йеху знаел, че за да успее, планът му не бивало да се разчува в Йезраел. Йеху казал: „Нека никой не излиза от града [Рамот–галаад], за да не отиде в Йезраел и да извести това.“ (4 Царе 9:14, 15) Най–вероятно той се страхувал от съпротива от страна на войските, които останали верни на Йорам. Йеху искал да премахне всяка възможна пречка по пътя към победата.

БЯСНО ПРЕПУСКАНЕ!

За да изненада врага си, Йеху карал своята колесница 72 километра от Рамот–галаад до Йезраел. Когато Йеху препускал към града, стражът, който стоял на кулата, видял „множеството хора на Йеху“. (4 Царе 9:17) Явно Йеху взел голям  отряд, за да е сигурен, че ще постигне целта си.

Разбирайки, че смелият Йеху е в една от колесниците, стражът възкликнал: „[Той] кара като луд.“ (4 Царе 9:20) Ако Йеху по принцип карал бързо, то при този случай със сигурност препускал бясно.

След като отказал да говори с двамата пратеници, Йеху срещнал цар Йорам и неговия съюзник Охозия, царят на Юда, всеки в своята колесница. В отговор на въпроса на цар Йорам „С мир ли идваш, Йеху?“ Йеху казал: „Как може да има мир, докато продължават блудствата на майка ти Йезавел и нейните многобройни магии?“ Уплашен от този отговор, Йорам се втурнал да бяга. Но Йеху бил по–бърз от него! Той опънал лъка си и пронизал Йорам в сърцето, след което царят паднал мъртъв в колесницата си. Въпреки че Охозия успял да избяга, по–късно Йеху го проследил и го убил. (4 Царе 9:22–24, 27)

Следващият човек от дома на Ахав, който трябвало да бъде убит, била злата царица Йезавел. Йеху с право я нарекъл „тази проклета жена“. Когато влязъл в Йезраел, Йеху я видял да гледа през прозореца на своя дворец. Без много обяснения той заповядал на придворните служители да хвърлят Йезавел през прозореца. Тогава конете му прегазили тази жена, която била покварила целия Израил. После Йеху погубил десетки други от дома на злия Ахав. (4 Царе 9:30–34; 10:1–14)

Въпреки че не харесваме насилието, трябва да помним, че в онези дни Йехова използвал служителите си да изпълняват неговите присъди. В Писанието се казва: „Идването на Охозия при Йорам беше за неговото погубване, и това беше от Бога. И когато дойде при Йорам, той тръгна заедно с него към Йеху, внукът на Намеси, когото Йехова беше помазал да унищожи дома на Ахав.“ (2 Лет. 22:7) Като изхвърлил тялото на Йорам от колесницата му, Йеху разбрал, че това станало в изпълнение на обещанието на Йехова да накаже Ахав за убийството на Навутей. Освен това на Йеху било заповядано да отмъсти за „кръвта на [Божиите] служители“, пролята от Йезавел. (4 Царе 9:7, 25, 26; 3 Царе 21:17–19)

В днешно време никой от служителите на Йехова не използва физическа сила срещу противниците на истинското поклонение. Бог казва: „Отмъщението е мое.“ (Евр. 10:30) Но за да предпазят сбора  от покваряващо влияние, християнските старейшини трябва да действат смело като Йеху. (1 Кор. 5:9–13) Също така всички в сбора трябва да бъдат решени да избягват общуването с изключени. (2 Йоан 9–11)

ЙЕХУ НЕ ПОЗВОЛЯВАЛ НИКАКВО СЪПЕРНИЧЕСТВО СПРЯМО ЙЕХОВА

Думите, които Йеху казал на верния Йонадав, разкриват с какви подбуди изпълнил задачата си: „Ела с мене и ще видиш, че не позволявам никакво съперничество спрямо Йехова.“ Йонадав откликнал на поканата, качил се в колесницата на Йеху и отишъл с него в Самария. Там Йеху използвал „хитрост, за да премахне всички поклонници на Ваал“. (4 Царе 10:15–17, 19)

Йеху разгласил, че ще принесе „голяма жертва“ на Ваал. (4 Царе 10:18, 19) „Това е умела игра на думи от страна на Йеху“, обяснява един библейски учен. Въпреки че използваната тук дума „по принцип означава ‘жертва’, тя също носи смисъла на ‘избиване’ на отстъпници“. Тъй като не искал нито един от поклонниците на Ваал да пропусне това събитие, Йеху събрал всички в храма на Ваал и наредил да им дадат специални дрехи. Когато свършило „принасянето на приноса за изгаряне“, Йеху заповядал на 80 въоръжени мъже да убият поклонниците на Ваал. След това той разрушил храма на Ваал и го превърнал в нужник, като така го направил негоден за поклонение. (4 Царе 10:20–27)

Вярно е, че Йеху пролял много кръв. Въпреки това Библията го представя като смел мъж, който освободил Израил от потисничеството на Йезавел и семейството ѝ. Който и да е водач в Израил да е трябвало да направи това, несъмнено се нуждаел от смелост, решителност и пламенност. „Това било трудна задача, която била извършена с непоколебимост и усърдие — се казва в един библейски речник. — Меките действия вероятно нямало да премахнат поклонението на Ваал от Израил.“

Несъмнено си съгласен, че обстоятелствата на християните днес изискват те да проявяват качества като тези на Йеху. Например как трябва да реагираме, ако бъдем изкушени да направим нещо, което Йехова осъжда? Трябва да отхвърлим изкушението бързо и смело. За да сме предани на Бога, не бива да позволяваме никакво съперничество спрямо Йехова.

СТАРАЙ СЕ ДА ПОСТЪПВАШ СПОРЕД ЗАКОНА НА ЙЕХОВА

Краят на този разказ служи като предупреждение за нас. Йеху ‘не отстъпил от поклонението пред златните телета във Ветил и Дан’. (4 Царе 10:29) Как е възможно един толкова пламенен за чистото поклонение мъж да е насърчавал идолопоклонството?

Йеху навярно смятал, че за независимостта на царството на Израил от Юда било необходимо те да са разделени в религиозно отношение. Затова, подобно на предишните израилски царе, той се опитал да запази това разделение чрез поклонението пред теле. Но така Йеху показал, че няма доверие в Йехова, който го бил направил цар.

Йехова похвалил Йеху, понеже той ‘постъпвал добре, вършейки онова, което е правилно в Божиите очи’. Йеху обаче ‘не се стараел да постъпва с цялото си сърце според закона на Йехова, Богът на Израил’. (4 Царе 10:30, 31) Това може да те озадачи и натъжи, особено като мислиш за всичко, което Йеху бил направил преди. Но от разказа за Йеху извличаме ценна поука. Никога не бива да приемаме за даденост взаимоотношенията си с Йехова. Всеки ден трябва да засилваме вярата си в нашия небесен Баща посредством изучаване на Божието Слово, размисъл върху него и усърдни молитви. Нека даваме всичко от себе си, за да постъпваме според закона на Йехова с цялото си сърце! (1 Кор. 10:12)

[Блок на страница 4]

Йеху в светската история

Критиците често са оспорвали съществуването на личностите, споменати в Свещеното писание. Има ли доказателства относно Йеху освен записаното в Библията?

Най–малко три древноасирийски документа съдържат името на този цар на Израил. Предполага се, че на един от тях е изобразен Йеху, или вероятно негов пратеник, който се покланя пред царя на Асирия Салманасар III и му плаща данък. Надписът гласи: „Данъкът на Йеху, син на Амри: от него получих сребро, злато, златна купа ‘саплу’, златна ваза със заострено дъно, златни чаши, златни кофи, калай, царски жезъл (и) дървени предмети.“ Йеху не бил пряк „син на Амри“. По–скоро този израз се отнасял за управлявалите един след друг царе на Израил, най–вероятно защото Амри си спечелил слава и изградил Самария, столицата на Израил.

Думите на асирийския цар относно данъка, платен от Йеху, не могат да бъдат потвърдени. Въпреки това името на Йеху се среща три пъти — в документа, споменат по–горе, на една статуя на Салманасар и в асирийските царски хроники. Тези източници потвърждават, че Йеху, за когото се говори в Библията, е действителна историческа личност.