Анжела *, неомъжена сестра на около 30 години, е малко напрегната. Предстои ѝ среща със старейшините. Какво ли ще ѝ кажат? Вярно е, че напоследък пропуска някои събрания, но тя е толкова изтощена след цял ден грижи за възрастни хора. Освен че е натоварена в работата си, Анжела е много притеснена за здравето на своята майка.

Ако ти щеше да разговаряш с Анжела, как щеше да укрепиш „уморената душа“? (Йер. 31:25) Как можеш да се подготвиш за едно насърчаващо пастирско посещение?

Понякога всички ние се чувстваме изморени поради светската си работа или теократичните си отговорности. Веднъж пророк Даниил ‘се изтощил’, когато получил видение, което не можел да разбере. (Дан. 8:27) Той бил укрепен от ангел Гавриил. Този Божи пратеник помогнал на Даниил да разбере видението, уверил го, че молитвите му са били чути, и му казал, че е „много обичан от Бога“. (Дан. 9:21–23) По–късно добре подбраните думи на друг ангел укрепили уморения пророк. (Дан. 10:19)

По същия начин, преди да говориш с някого, който е изморен или обезсърчен, отдели време да помислиш какви са обстоятелствата му. С какви проблеми се сблъсква? Дали те отнемат от силите му? Какви хубави качества проявява? Ричард, който служи  като старейшина над 20 години, казва: „Съсредоточавам се върху положителните качества на братята. Като вземам предвид обстоятелствата им, преди да ги посетя, ми е по–лесно да им осигуря насърчението, от което се нуждаят.“ Ако правиш посещението с друг старейшина, защо не обсъдите заедно ситуацията на дадения брат?

Вероятно ще се съгласиш, че човек се притеснява, когато трябва да сподели чувствата си. Да обясним с пример: За един брат може да е трудно да разкрие чувствата си пред старейшините. Как тогава можеш да разчупиш леда? С искрена усмивка и няколко насърчителни думи можеш да постигнеш много. Майкъл, който служи като старейшина вече над 40 години, често започва пастирско посещение с думите: „Знаеш ли, една от най–хубавите задачи на старейшините е да посещават събратята си в домовете им и да ги опознават по–добре. Затова наистина се радвам, че днес мога да те посетя.“

Може да е подходящо още в началото да кажеш сърдечна молитва. Когато се молел на Бога, апостол Павел често споменавал вярата, любовта и издръжливостта на събратята си. (1 Сол. 1:2, 3) Като изразиш признателност за хубавите качества на своя брат, ще подготвиш както своето, така и неговото сърце за укрепващ разговор. Освен това думите ти несъмнено ще го успокоят. „Понякога забравяме хубавите неща, които правим — отбелязва Рей, който е опитен старейшина. — Затова, когато някой ни ги припомни, се чувстваме насърчени.“

Подобно на Павел можеш да дадеш на другите ‘духовни дарове’, като споделиш с тях библейска мисъл дори само от един стих. (Рим. 1:11) Например някой потиснат брат може да се бори  с чувство за малоценност, подобно на псалмиста, който се сравнил със сбръчкан „мях в дим“. (Пс. 119:83, 176) След като обясниш накратко този израз, може да изразиш увереността си, че братът ‘не е забравил Божиите наредби’.

От друга страна, притчата за изгубената драхма може да докосне сърцето на някоя сестра, която се е отдалечила от сбора или е намалила участието си в службата. (Лука 15:8–10) Изгубената драхма може да е била част от красива огърлица, направена от множество сребърни монети. Като обсъдиш тази притча със сестрата, ще ѝ помогнеш да осъзнае, че е ценна част от християнския сбор. След това може да подчертаеш колко е загрижен Йехова за нея като една от неговите овчици.

Обикновено събратята ни се радват да се изказват по библейски стихове. Затова по време на пастирското посещение не говори само ти. След като прочетеш подходящ стих, можеш да посочиш ключова дума или израз и да помолиш своя събрат да сподели какво мисли. Например след прочитането на 2 Коринтяни 4:16 попитай: „Спомняш ли си случаи, в които Йехова ти е помогнал да се ‘подновиш’, тоест ти е дал сили?“ Този подход може да доведе до ‘взаимно насърчение’. (Рим. 1:12)

Друг начин да укрепиш някой събрат е да обсъдиш с него примера на библейска личност с подобни на неговите обстоятелства. Някой, който е потиснат, може да се чувства като Анна или Епафродит, които понякога били обезсърчени, но останали ценни в Божиите очи. (1 Царе 1:9–11, 20; Флп. 2:25–30) Библията изобилства и с други хубави примери, които можеш да използваш.

Можеш да проявяваш искрена загриженост към своите събратя и след пастирското посещение. (Деян. 15:36) Преди да си тръгнеш, може да е от полза да се уговорите да отидете заедно на служба. Когато Бърнард, опитен старейшина, отново вижда брат или сестра, които наскоро е посетил, тактично се интересува дали са извлекли полза от дадените им съвети, като ги пита: „Кажи ми как си? По–добре ли са нещата?“ Като проявяваш личен интерес, ще разбереш дали е необходима допълнителна помощ.

Днес повече от всякога братята и сестрите ни се нуждаят да се чувстват разбирани и обичани. (1 Сол. 5:11) Затова преди всяко пастирско посещение отделяй време да размишляваш върху техните обстоятелства. Моли се на Йехова. Избери подходящи библейски стихове. По този начин ще намериш правилните думи да укрепиш „уморената душа“!