Когато някой, когото обичаме, умре, съвсем естествено е да плачем, защото ни липсва. Макар че обичал Лазар, Исус плакал не поради факта, че той е мъртъв. От очите на Исус потекли сълзи от състрадание към опечалените, както разбираме от контекста на разказа на Йоан. (Йоан 11:36)

Когато разбрал, че Лазар е болен, Исус не побързал да отиде при него, за да го излекува. В Библията четем: „Като чу, че Лазар бил болен, [Исус] остана два дни на мястото, където беше.“ (Йоан 11:6) Защо се забавил? Исус имал определена цел. Той казал: „Тази болест не е смъртоносна, но е за слава на Бога, за да бъде прославен чрез нея Божият син.“ (Йоан 11:4) В какъв смисъл болестта на Лазар не била смъртоносна? Исус възнамерявал да използва смъртта на Лазар „за слава на Бога“. Как? Той щял да извърши забележително чудо, като върне скъпия си приятел от гроба.

В разговора с учениците си при този случай Исус сравнил смъртта със сън. Затова им казал, че ‘отива да събуди Лазар от съня му’. (Йоан 11:11) Да възкреси Лазар, щяло да е толкова лесно за Исус, колкото е лесно за един родител да събуди детето си от сън. Следователно нямало причина да изпитва болка поради смъртта на Лазар.

Защо тогава от очите на Исус потекли сълзи? Контекстът отново разкрива отговора. Когато срещнал Мария, сестрата на Лазар, и видял как тя и другите плачат, Исус ‘простенал и се натъжил’. Скръбта на хората го накарала да изпита толкова силна болка, че ‘простенал’. Затова ‘от очите на Исус потекли сълзи’. Да гледа как скъпите му приятели страдат, много го натъжило. (Йоан 11:33, 35)

Случилото се свидетелства за това, че Исус има силата и способността да върне живота и здравето на любимите ни хора в наближаващия нов свят. Разбираме също, че Исус изпитва състрадание към онези, които са загубили близки в смъртта. Друга поука от този разказ е, че трябва да проявяваме съчувствие към хората, които скърбят поради загубата на свои близки.

Исус знаел, че ще възкреси Лазар. Въпреки това той плакал, подбуден от дълбоката си любов и съчувствие към приятелите си. По същия начин нашето състрадание трябва да ни подтиква ‘да плачем с онези, които плачат’. (Рим. 12:15) Да изразяваме скръбта си, не означава, че ни липсва вяра във възкресението. Колко подходящо е тогава, че Исус оставил пример, като проявил състрадание към опечалените, проливайки сълзи, макар че щял да възкреси Лазар.