ДОКАТО растял в бедно семейство в Кот д’Ивоар, Паскал копнеел за по–добър живот. Той бил непрофесионален боксьор и се питал къде може да получи шанс да стане спортна звезда и да забогатее. Когато бил на около 25 години, стигнал до заключението, че това място е Европа. Но тъй като нямал нужните документи, той трябвало да пътува нелегално.

Паскал започнал своето пътуване през 1998 г., когато бил на 27 години. Той пресякъл границата на Гана, минал през Того и Бенин и накрая стигнал до град Бирни–Нкони в Нигер. Но тепърва му предстояла много опасна част от пътуването. За да отиде на север, той трябвало да се качи на камион и да прекоси пустинята Сахара. След това, като стигнел до Средиземно море, трябвало да се качи на кораб до Европа. Такъв бил планът, но в Нигер се случили две неща, които спрели Паскал.

Първо, парите, които имал, свършили. Второ, Паскал се запознал с Ноа, пионер, който започнал библейско изучаване с него. Онова, което Паскал научавал, докоснало сърцето му и променило възгледа му за живота. Материалните му стремежи били заменени с духовни. През декември 1999 г. той бил покръстен. В израз на признателността си към Йехова през 2001 г. Паскал станал пионер в Нигер — в същия град, в който научил истината. Какво мисли сега относно своята служба? Паскал споделя: „Това е най–добрият начин на живот!“

Мнозина, подобно на Паскал, са установили, че се радват на по–удовлетворяващ живот, когато поставят духовните неща на първо място. За тази цел някои напускат Европа и се преместват в Африка да служат там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. Всъщност близо 65 Свидетели от Европа — на възраст между 17 и 70 години — са се преместили в Западна Африка в страни като Бенин, Буркина Фасо, Нигер и Того. * Какво ги е подтикнало да вземат такова сериозно решение и какъв е резултатът?

Ане–Ракел от Дания споделя: „Родителите ми бяха мисионери в Сенегал. Те винаги говореха толкова ентусиазирано за службата си като мисионери, че и в мене се породи желание за такъв живот.“ Преди 15 години, когато била двайсетгодишна, Ане–Ракел се преместила в Того. Сега тя служи в жестомимичен сбор. Как решението ѝ насърчило другите? Тя казва: „След време по–малките ми брат и сестра също дойдоха в Того.“

Орел, седемдесетгодишен семеен брат от Франция, казва: „Преди пет години, когато се  пенсионирах, трябваше да реша дали да си живея спокойно във Франция и да чакам рая, или по някакъв начин да разширя службата си.“ Орел избрал второто. Преди около три години той и съпругата му Албер–Файет се преместили в Бенин. Орел споделя: „Да се преместим в тази страна, за да служим на Йехова, е най–хубавото нещо, което сме правили. Всъщност — добавя с усмивка той — някои части от нашия район по крайбрежието са толкова красиви, че все едно сме в рая.“

Клодомир и съпругата му Лизиян се преместили от Франция в Бенин преди 16 години. В началото много им липсвали близките и приятелите от Франция и се страхували, че няма да успеят да се приспособят към новите си обстоятелства. Но напразно се притеснявали. Те изпитали огромна радост. Клодомир казва: „През тези 16 години имахме привилегията да помогнем средно на един човек на година да приеме истината.“

Себастиан и Жоана, една двойка от Франция, се преместили в Бенин през 2010 г. Себастиан казва: „Има толкова много работа в сбора. Службата тук е като ускорен курс за теократично обучение!“ Какъв е откликът в проповедния район? Жоана споделя: „Хората са жадни за истината. Дори когато не сме излезли на служба, те ни спират на улицата, задават ни библейски въпроси и искат да им дадем от нашите издания.“ Как това преместване се отразява на брака им? Себастиан отбелязва: „Бракът ни беше укрепен. Удоволствие е да прекарвам цели дни в служба със съпругата си.“

Ерик и съпругата му Кати служат като пионери в рядко населен район в северен Бенин. Преди около десет години, докато живеели във Франция, те започнали да четат статии за службата на места, където има нужда от повече вестители, и разговаряли с целодневни служители. Това събудило в тях желание да се преместят в друга страна — което направили през 2005 г. Растежът, на който станали свидетели, бил поразителен. Ерик казва: „Преди две години групата ни в град Тангуиета се състоеше от 9 вестители, а сега сме 30. На събранието в неделя присъстват от 50 до 80 души. Каква несравнима радост е да виждаме такъв растеж!“

С какви трудности се сблъскват някои, които служат там, където има нужда от повече вестители?  Бенямин, който е на 33 години и е брат на Ане–Ракел, през 2000 г. в Дания разговарял с мисионер, служещ в Того. Бенямин споделя: „Когато споменах на мисионера, че искам да започна пионерска служба, той предложи: ‘Можеш да си пионер в Того!’“ Бенямин мислил за това. Той казва: „Тогава не бях навършил дори 20 години, но двете ми сестри вече служеха в Того. Затова не беше толкова трудно да отида там.“ И така той се преместил. Но все пак не му било много лесно. Бенямин обяснява: „Не знаех и една думичка на френски. Първите шест месеца бяха мъчителни, защото не можех да общувам с другите.“ След време обаче той напреднал. Днес Бенямин служи в Бетел в Бенин, като доставя литература и помага в Компютърния отдел.

Ерик и Кати, споменати по–рано, служили в чуждоезиков район във Франция, преди да се преместят в Бенин. С какво Западна Африка била по–различна? Кати казва: „Не беше лесно да намерим подходящо място за живеене. Месеци наред живяхме в къща без електричество и течаща вода.“ Ерик добавя: „До късно през нощта се чуваше силна музика от съседите. Трябваше да проявяваме търпение и да бъдем готови да се приспособим.“ И двамата потвърждават: „Радостта от службата в този девствен район надминаваше трудностите.“

Мишел и Мари–Агнес, семейство от Франция на около шейсетгодишна възраст, се преместили в Бенин преди близо пет години. Първоначално те имали известни притеснения. Мишел обяснява: „Някои казваха, че да се преместим е като да сме в количка, бутана от човек, ходещ по въже. Може да те обземе голям страх, ако не знаеш, че този, който бута количката, е Йехова. Така че се преместихме за Йехова и с Йехова.“

Опитни вестители, които служат там, където нуждата е по–голяма, казват, че за да се подготвиш, са много важни следните стъпки: Планирай предварително. Научи се да се приспособяваш. Прави си бюджет. Разчитай на Йехова. (Лука 14:28–30)

Себастиан, за когото вече стана дума, споделя: „Преди преместването с Жоана спестявахме в продължение на две години, като намалихме разходите за развлечения и не правехме ненужни покупки.“ За да продължават да служат в друга страна, те работят в Европа няколко месеца през годината. Благодарение на това през останалата част служат като пионери в Бенин.

Мари–Терез е една от двайсетте неомъжени сестри, дошли в Западна Африка, където има  нужда от повече вестители. Във Франция тя работила като шофьор на автобус, но през 2006 г. си взела едногодишен отпуск, за да бъде пионерка в Нигер. Не след дълго разбрала, че иска точно такъв живот. Мари–Терез казва: „Когато се върнах във Франция, говорих с моя работодател, че желая графикът ми да бъде променен, и той се съгласи. Сега от май до август работя като шофьор във Франция, а от септември до април служа като пионерка в Нигер.“

Онези, които ‘търсят първо царството’, могат да бъдат уверени, че Йехова ще им осигури ‘всичко останало, от което се нуждаят’. (Мат. 6:33) Например да разгледаме какво се случило със Сафира, неомъжена сестра от Франция на около 30 години, която служи като пионер в Бенин. През 2011 г. тя се върнала във Франция да спечели пари, с които да се издържа още една година (шеста по ред) в Африка. Сафира разказва: „Беше петък, последният ми работен ден, но все пак трябваше да работя още десет дни, за да събера достатъчно пари за следващата година. Оставаха ми само две седмици престой във Франция. Помолих се на Йехова за ситуацията си. Скоро след това от агенцията за работа ми се обадиха и ме попитаха дали мога да заместя някого за две седмици.“ В понеделник Сафира била на работното място, за да получи обучение от работничката, която щяла да замества. Сафира споделя: „Колко се изненадах, когато разбрах, че тя е моя християнска сестра, която се нуждаеше от заместник за десет дни, за да може да посети Училището за пионерска служба! Нейният шеф не я пускал в отпуск, ако не намерила някого, който да работи на мястото ѝ. Точно като мене и тя се беше молила усърдно за помощта на Йехова.“

Някои братя и сестри служат вече много години в Западна Африка и са я направили свой дом. Други са имали възможност да останат няколко години, след което са се върнали в родната си страна. Но тези, които преди са служили там, където има нужда от повече вестители, имат полза дори и днес. Те са научили, че истинското удовлетворение в живота произтича от службата за Йехова.