В Библията не се казва нищо против кремацията.

На няколко места в Божието Слово се описва изгарянето на тела или кости на мъртви хора. (Ис. Н. 7:25; 2 Лет. 34:4, 5) Това може би показвало, че тези хора не заслужавали достойно погребение. Но кремацията не винаги имала такова значение.

Виждаме това от разказа за смъртта на цар Саул и тримата му синове. Те загинали в битка с филистимците. Единият от синовете на Саул, Йонатан, бил добър приятел на Давид и лоялно го подкрепял. Когато разбрали за случилото се, смелите израилтяни в Явис–галаад взели четирите тела, изгорили ги и погребали костите. Впоследствие Давид похвалил тези мъже за постъпката им. (1 Царе 31:2, 8–13; 2 Царе 2:4–6)

Библейската надежда за мъртвите е да бъдат възкресени — Бог да върне личността отново към живот. Независимо дали мъртвият е бил кремиран, или не, нищо не може да попречи на Йехова да го върне към живот с ново тяло. Тримата верни евреи, които очаквали да бъдат изгорени в огнена пещ по заповед на цар Навуходоносор, не се боели, че ако умрат по този начин, Бог няма да е в състояние да ги възкреси. (Дан. 3:16–18) Същото се отнася и за верните служители на Йехова, които били убити и изгорени в нацистките концентрационни лагери. Някои християни са загинали при експлозии или по други начини, при които не е останало нищо от телата им. Въпреки това възкресението им е сигурно. (Откр. 20:13)

За Йехова не е нужно отново да събира частите на предишното тяло на човека, за да го възкреси. Разбираме това от възкресението на помазаните християни за небесен живот. Подобно на Исус, който бил „съживен в дух“, те биват върнати към живот като същата личност, но с духовно тяло. Нищо от физическото им тяло не отива на небето. (1 Пет. 3:18; 1 Кор. 15:42–53; 1 Йоан 3:2)

Надеждата ни за възкресение не се основава на онова, което може да бъде направено с мъртвото тяло, а на вярата ни в способността и желанието на Бога да изпълни всички свои обещания. (Деян. 24:15) Вярно е, че не разбираме напълно как Бог е възкресявал хора в миналото и как ще го направи в бъдеще. Но ние се уповаваме на Йехова, който е „дал уверение“ чрез възкресението на Исус. (Деян. 17:31; Лука 24:2, 3)

Мъдро е християните да вземат предвид местните възгледи и обичаи, както и правните изисквания за това какво да се направи с тялото на човек, който е умрял. (2 Кор. 6:3, 4) Следователно дали някой да бъде кремиран след смъртта си, или не, е въпрос на личен избор.