Онези, които са чувствителни към аромати, се намират в трудно положение. Много често те не могат да избегнат различните аромати, на които са изложени в ежедневните си срещи с хората. Затова беше получено запитване дали е възможно братята и сестрите да бъдат помолени да се въздържат от употребата на парфюми и тоалетни води по време на християнските събрания и конгресите.

Разбира се, никой християнин не би искал да пречи на някого да присъства на духовните ни събирания. Всички ние се нуждаем от насърчението, което получаваме на тях. (Евр. 10:24, 25) Затова, ако поради алергия към аромати някой не може да посещава събранията, той може да обсъди въпроса със старейшините. Тъй като не е подходящо и няма библейски основания да се създават правила относно употребата на парфюми от присъстващите, старейшините могат да осигурят информация, която да помогне на членовете на сбора да разберат какви трудности изпитват някои. В зависимост от обстоятелствата старейшините могат да решат да бъде разгледан материал от нашите издания по тази тема в частта „Местни нужди“ от Събранието за службата или да бъде направено тактично съобщение. Те обаче не могат постоянно да правят такива съобщения. На нашите събрания винаги има нови или заинтересувани, които не са запознати с проблема. Не бихме искали някой да се чувства неудобно, че използва парфюм в умерена степен.

Там, където има такъв проблем, старейшинското тяло може да уреди онези, които са алергични към аромати, да бъдат в отделно помещение в Залата на Царството, ако обстоятелствата го позволяват. Например може да бъде използвана конферентна зала, снабдена с озвучаване, откъдето да бъде слушана програмата. Ако не може да бъде намерено разумно решение и за някои все още проблемът продължава, сборът може да реши да прави запис на събранията за тези хора или да уреди да слушат събранията по телефона, както се прави за онези, които не са в състояние да излизат от къщи.

През последните години в „Нашата служба на Царството“ сме насърчавани да обръщаме специално внимание на този въпрос, когато посещаваме регионалните конгреси. Тъй като повечето конгреси се провеждат в закрити зали с изкуствена вентилация, присъстващите са помолени да ограничат употребата на силни парфюми. Това напомняне важи особено за регионалните конгреси, където обикновено не е възможно да бъдат осигурени отделни помещения за алергичните към аромати. Но целта на това напътствие никога не е била то да се превръща в правило за християнските събрания и не бива да се възприема като такова.

Докато живеем в тази система, всички ние ще изпитваме последствията от наследеното несъвършенство. Само колко ценим усилията на онези, които искат да облекчат страданията ни! За някои от нас може да е жертва да ограничат употребата на парфюми или тоалетни води, но любовта към събратята ни може да ни подтикне да постъпим така.

Читателите на Библията познават Понтий Пилат от участието му в съдебния процес и екзекуцията на Исус. (Мат. 27:1, 2, 24–26) Но името му се появява много пъти и в други исторически сведения от онова време. Според „Анкър Байбъл Дикшънъри“ неговото досие в историческите справочници е „по–голямо и по–подробно, отколкото на който и да е друг римски управител на Юдея“.

Името на Пилат се среща най–често в трудовете на юдейския историк Йосиф Флавий, който посочва три конкретни случая, свързани с трудностите, които имал Пилат като управител на Юдея. Юдейският историк Филон говори и за още един случай. Римският писател Тацит, който описва историята на императорите в Рим, потвърждава, че Понтий Пилат наредил Исус да бъде екзекутиран при управлението на Тиберий.

През 1961 г. при археологически разкопки на древния римски театър в Кесария (Израел) била намерена каменна плоча, на която ясно било изписано името на Пилат на латински. Макар че надписът (показан тук) е непълен, смята се, че първоначално е гласял: „На достопочтените богове Понтий Пилат, префект на Юдея, посвети (този) Тибериум.“ Сградата, спомената в надписа, вероятно била храм, построен в чест на римския император Тиберий.

Във „Въпроси на читатели“ в броя на „Стражева кула“ от 15 юли 2002 г. беше посочено, че една сестра трябва да носи покривало на главата си, когато води библейско изучаване в присъствието на вестител от мъжки пол, независимо дали той е покръстен, или не. Допълнителното разглеждане на този въпрос показа, че е нужно да бъде направена промяна в това напътствие.

Ако сестрата води установено библейско изучаване и на него присъства покръстен брат, тя ще сложи покривало на главата си. По този начин ще покаже уважение към ­Божията уредба за главенството в ­християнския сбор, тъй като изпълнява задача, която обикновено би трябвало да извърши братът. (1 Кор. 11:5, 6, 10) Възможно е също сестрата да помоли брата да води изучаването, ако той е в състояние да направи това.

От друга страна, ако една сестра води установено изучаване на Библията в присъствието на непокръстен вестител от мъжки пол, който не е нейният съпруг, няма библейско изискване тя да носи покривало. Въпреки това поради съвестта си някои сестри може да решат да носят покривало дори и в такива случаи.