1, 2. Защо огънят е подходящ пример за силата на езика?

В НАЧАЛОТО на октомври 1871 г. в сухите гори на североизточния щат Уисконсин избухнал най–смъртоносният горски пожар в историята на САЩ. Бушуващите пламъци и изгарящата горещина убили повече от 1200 души и погълнали около 2 милиарда дървета. Огнената стихия може би започнала просто от искри, предизвикани от преминаващите влакове. Само колко верни са думите от Яков 3:5: „Ето, колко малък огън е достатъчен да запали толкова голяма гора!“ Защо тези думи били записани в Библията?

² Идеята на примера, използван от Яков, става ясна в 6 стих, където се казва, че „езикът е огън“. Езикът представя способността ни да говорим. Също като огъня речта ни може да причини много вреда. В Библията дори се казва, че „смъртта и животът са във властта на езика“. (Пр. 18:21) Разбира се, ние няма да спрем да говорим само защото се притесняваме, че може да кажем нещо навреждащо, точно както няма да спрем да използваме огъня поради страха от вредата, която би могъл да причини. Тайната е в контрола. Ако контролираме огъня, можем да го използваме, за да готвим, да се топлим и да си светим. Ако обуздаваме езика  си, можем да използваме силата му, за да почитаме Бога и да помагаме на другите. (Пс. 19:14)

3. Кои три аспекта на речта ще разгледаме?

³ Независимо дали говорим с устата си, или използваме жестомимичен език, способността да предаваме мислите и чувствата си е чудесен дар от Бога. Как можем да използваме този дар, за да укрепваме, а не да рушим? (Прочети Яков 3:9, 10.) Ще разгледаме три важни аспекта на речта — кога да говорим, какво да говорим и как да говорим.

4. Дай примери кога е „време за мълчание“.

⁴ Речта е част от ежедневието ни, но не е необходимо да говорим непрестанно. Всъщност Библията казва, че има „време за мълчание“. (Екл. 3:7) Като мълчим, когато другите говорят, показваме, че ги уважаваме. (Йов 6:24) Като не говорим за поверителни неща, проявяваме дискретност и проницателност. (Пр. 20:19) А като въздържаме езика си, когато някой ни предизвиква, показваме, че сме мъдри. (Пс. 4:4)

5. Как можем да покажем признателността си към Йехова за дара на речта?

⁵ От друга страна, Библията също казва, че има „време за говорене“. (Екл. 3:7) Ако твой приятел ти даде красив подарък, вероятно няма да го скриеш някъде, а ще покажеш благодарността си, като го използваш. Ние показваме признателността си към Йехова за дара на речта, като го използваме мъдро. Например изразяваме чувствата си, обясняваме от какво се нуждаем, споделяме насърчителни думи и възхваляваме Бога. (Пс. 51:15) Как да преценим кога е най–подходящото „време за говорене“?

6. Какъв пример показва колко е важно да говорим в подходящото време?

⁶ Примерът в Притчи 25:11 добре показва колко е важно да говорим в подходящото време. Там е записано: „Думи, казани в подходящото време, са като златни ябълки в сребърни съдове.“ Ябълки, направени от злато, са красиви сами по себе си. Но ако бъдат поставени в сребърни съдове, красотата им ще изпъкне още повече. По същия начин, ако внимателно преценяваме кога е подходящо да говорим, речта ни ще бъде още по–приятна и въздействаща. Как да правим това?

7, 8. Как братята ни в Япония следвали примера на Исус, като преценили кога е подходящо да говорят за възкресението?

⁷ Може би думите ни ще са от голяма полза за някого, но ако не преценим кога е най–подходящото време да говорим, те може да изгубят смисъла си. (Прочети Притчи 15:23.) Например през март 2011 г. земетресение и цунами опустошиха източната част на Япония, унищожавайки цели градове. Повече от 15 000 души загубиха живота си. Макар че Свидетелите на Йехова в областта също пострадаха, те използваха всяка възможност, за да утешават опечалените с помощта на Библията. Но много от местните хора имат дълбоко вкоренени будистки вярвания и не знаят почти нищо за библейските учения. Братята ни разбраха, че веднага след цунамито не е най–подходящото време да се говори на скърбящите хора относно надеждата за възкресението. Вместо това Свидетелите използваха дара на речта, за да осигурят емоционална подкрепа и да обяснят от Библията защо се случват такива ужасни неща на невинни хора.

⁸ Исус знаел кога да мълчи, но знаел и кога е подходящо да говори. (Йоан 18:33–37; 19:8–11) Веднъж той казал на учениците си: „Още много неща имам  да ви казвам, но сега не сте в състояние да ги разберете.“ (Йоан 16:12) Свидетелите в източната част на Япония последвали примера на Исус. Две години и половина след цунамито те участвали в световна кампания по разпространяването на трактата „Новини на Царството“ № 38, озаглавен „Възможно ли е мъртвите да живеят отново?“. Тогава повече хора били готови да бъдат утешени от стоплящото сърцето послание за възкресението и много домакини приели трактата с готовност. Разбира се, има голямо разнообразие в културата и религиозните вярвания на хората, затова трябва внимателно да преценяваме кога е подходящо да говорим.

9. В какви ситуации трябва да преценяваме кога е подходящо да говорим?

⁹ Има различни ситуации, в които трябва да преценяваме кога е подходящо да говорим. Например някой може да ни обиди, макар че е имал добри намерения. Ще бъде разумно от наша страна да помислим дали въпросът е достатъчно сериозен, за да кажем нещо. Ако сметнем за необходимо да говорим, ще е мъдро да не отиваме при онзи, който ни е обидил, когато сме раздразнени и може да кажем нещо необмислено. (Прочети Притчи 15:28.) По същия начин трябва да сме разумни, когато говорим за истината на невярващите си роднини. Искаме те да опознаят Йехова, но е нужно да сме търпеливи и прозорливи. Използването на подходящите думи в правилния момент може да докосне сърцето им.

10. а) Защо трябва внимателно да избираме подходящи думи? б) Дай пример за навреждаща реч.

¹⁰ Думите имат силата да нараняват, както и да лекуват. (Прочети Притчи 12:18.) В света на Сатана е нещо нормално да се използват думи, които причиняват болка. Развлекателната индустрия насърчава мнозина да „острят езика си като меч“ и да прицелват „горчивите си думи“ като стрели. (Пс. 64:3) Християните не бива да постъпват по този начин. Пример за „горчиви думи“ е сарказмът — хапливи забележки, предвидени да омаловажат или укорят другите. Предполага се, че сарказмът трябва да е забавен, но той лесно може да премине в неуважителна и оскърбителна реч. Жестокият сарказъм е сред „нагрубяващите думи“, които християните трябва ‘да махнат от себе си’. Хуморът може да направи речта ни по интересна, но не бива да прибягваме до заядливи, саркастични забележки, които нараняват или унижават някого, само за да разсмеем другите. Библията ни подканя: „Нито една гнила дума да не излиза от устата ви, а само добри думи, с които да укрепвате другите според нуждата и които да носят полза на слушащите.“ (Еф. 4:29, 31)

11. Каква роля има сърцето при избора на подходящи думи?

¹¹ Исус учел, че „от изобилието на сърцето говори устата“. (Мат. 12:34) Затова изборът на подходящи думи започва в сърцето. Обикновено речта ни отразява отношението ни към другите. Ако сърцата ни са пълни с любов и състрадание, вероятно и речта ни ще бъде положителна и изграждаща.

12. Как можем да развиваме способността си да избираме подходящи думи?

¹² Избирането на подходящи думи изисква усилия и добра преценка. Дори мъдрият цар Соломон ‘размишлявал и изследвал внимателно нещата’, за „да намери приятни думи и да напише точните думи на истината“. (Екл. 12:9, 10)  Трудно ли ти е да намираш „приятни думи“? Ако е така, може да е необходимо да разшириш речниковия си запас. Един начин да го направиш е да обръщаш внимание какви думи се използват в Библията и в християнските издания. Проверявай значението на непознатите изрази. И преди всичко се учи да използваш думите така, че да помагаш на другите. Във връзка с отношенията между Йехова и първородния му Син в Библията четем: „Йехова ми даде [на Исус] езика на онези, които се учат, за да знам какво да кажа на уморения.“ (Иса. 50:4) Като отделяме време да обмислим какво ще кажем, ще намираме подходящите думи. (Як. 1:19) Можем да се запитаме: „Дали тези думи наистина ще предадат правилно мисълта ми? Как подборът ми на думи ще повлияе на другите?“

13. Защо е важно речта ни да е лесноразбираема?

¹³ В Израил под звука на тръбата хората в стана били събирани и разпускани или потегляли на война. Библията подходящо използва звука на тръбата като пример за това колко е важно речта ни да е лесноразбираема. Неясният тръбен звук можел да е пагубен за една войска, потеглила на бой. По същия начин, ако речта ни е твърде неясна или уклончива, може да объркаме или да подведем другите. Разбира се, не бива да сме груби и нетактични в стремежа си думите ни да бъдат ясни и конкретни. (Прочети 1 Коринтяни 14:8, 9.)

14. Дай пример как Исус използвал лесноразбираема реч.

¹⁴ Исус оставил чудесен пример относно добрия подбор на думи. Обърни внимание на неговата кратка, но въздействаща проповед, записана в Матей, 5 до 7 глава. Исус не използвал високопарна и неясна реч, нито прибегнал до груб или остър език. Вместо това той подбирал ясни и прости изрази, които да стигнат до сърцата на слушателите му. Например, за да облекчи тревогите на хората относно ежедневната нужда от храна, Исус посочил как Йехова се грижи за птиците в небето. Тогава направил сравнение между слушателите си и птиците, като попитал: „Нима вие не сте по–ценни от тях?“ (Мат. 6:26) Само какво любещо напомняне, изразено с прости, разбираеми думи, които докосват сърцето! Нека разгледаме третия важен аспект на речта ни.

15. Защо трябва да използваме „привлекателни думи“?

¹⁵ Как казваме нещо може да е също толкова важно, колкото какво казваме. Когато Исус говорил в синагогата в родния си град Назарет, хората ‘се чудели на привлекателните думи, които излизали от устата му’. (Лука 4:22) Приятната реч докосва сърцето и в никакъв случай не отслабва силата на думите ни. Всъщност така може да сме още по–убедителни. (Пр. 25:15) Можем да подражаваме на „привлекателните думи“ на Исус, като сме мили, учтиви и загрижени за чувствата на другите. Когато видял какви усилия положили хората от едно множество, за да чуят думите му, Исус ги съжалил и ‘започнал да ги учи на много неща’. (Мар. 6:34) Той не прибягвал до груба реч дори когато го обиждали. (1 Пет. 2:23)

16, 17. а) Как можем да подражаваме на Исус, когато говорим с роднини и близки приятели в сбора? (Виж илюстрацията в началото.) б) Дай пример за ползата от приятната реч.

¹⁶ Когато говорим с човек, когото познаваме добре, може да ни е трудно да проявяваме мекота и тактичност и е възможно да си позволим да сме твърде  прями. Това може да се отнася за член на семейството или близък приятел в сбора. Дали Исус смятал, че близкото приятелство с неговите ученици му давало правото да им говори грубо? В никакъв случай! Когато най–близките му последователи спорели кой от тях е по–велик, Исус ги поправил с мили думи и дал едно малко дете за пример. (Мар. 9:33–37) Старейшините могат да подражават на Исус, като дават съвети „с мек дух“. (Гал. 6:1)

¹⁷ Дори някой да каже нещо обидно, мекият отговор може да постигне положителни резултати. (Пр. 15:1) Например синът на една самотна майка бил на юношеска възраст и водел двойствен живот. Една християнска сестра добронамерено казала на майката: „Колко жалко, че не успя да възпиташ детето си.“ Майката помислила за момент и отговорила: „Вярно е, че в момента нещата не вървят добре, но възпитанието му още не е завършило. Да говорим след Армагедон — тогава ще знаем със сигурност.“ Този мек отговор запазил мира между сестрите и насърчил сина, който дочул разговора. Той разбрал, че майка му не се е отказала от него, и това го подбудило да прекъсне отношенията си с лошите си приятели. След време се покръстил и впоследствие служил в Бетел. Независимо дали общуваме със своите братя, с роднини, или с непознати, думите ни винаги трябва да са „приятни, подправени със сол“. (Кол. 4:6)

18. Как можем да следваме примера на Исус по отношение на речта?

¹⁸ Способността да изразяваме мислите и чувствата си с думи наистина е чудо. Нека следваме примера на Исус, като избираме подходящото време да говорим, стремим се да използваме приятни думи и полагаме усилия да сме мили. Така ще използваме силата на езика си, за да лекуваме онези, на които говорим, и да радваме Йехова, който ни е дал скъпоценния дар на речта.