Писмо от Боливия

Щастие и надежда дори в бедността

КАТО мисионерка в развиваща се страна, все още не мога да се примиря със заобикалящите ме бедност и отчаяние. Иска ми се да има незабавно облекчение на всяко страдание. Но знам, че единствено Божието Царство ще разреши тези проблеми. И все пак неведнъж съм виждала как хора, които следват напътствията от Божието Слово, изпитват щастие, въпреки че животът им съвсем не е лек. Един пример за това е Сабина.

Преди години с двете си малки дъщери на ръце Сабина се сбогувала със съпруга си пред стар автобус, с който той отпътувал за чужбина, за да печели повече пари. Изминали месеци, дори години, но той така и не се върнал у дома. Откакто съпругът ѝ заминал, Сабина води ежедневна борба за прехраната на двете си дъщери, Милена и Гилиан.

Срещнах Сабина за първи път един следобед в магазина на нейната сестра, където тя търпеливо обслужваше капризните клиенти. В очите ѝ се виждаше умората от дългия и тежък работен ден. Предложих на Сабина да изучавам Библията с нея и с дъщерите ѝ. „С удоволствие — отвърна тя, — обаче нямам никакво свободно време. Но бих искала да изучаваш с моите момичета.“ Аз се съгласих. С течение на времето опознах Сабина и разбрах колко тежък е животът ѝ.

Всеки ден тя става в четири часа̀ сутринта. Докато дъщерите ѝ все още спят в единствената стая на жилището им, Сабина поставя голяма стара алуминиева тенджера върху огъня. Тя приготвя месото за плънката на емпанадас, които продава, за да издържа семейството си. Още предната вечер Сабина е омесила тестото за тези пикантни пирожки с месо.

Тя внимателно натоварва взетата под наем количка с всичко необходимо за деня — един чадър, котлон, газова бутилка, маса, столове, тенджери, олио, както и месото, тестото и няколко литра домашен плодов сок.

В шест часа̀ Сабина и двете ѝ дъщери излизат от дома си и заключват вратата с катинар. Лицата им са безизразни, те не говорят, нито се смеят. Мислите им са насочени единствено към работата, която им предстои. Подобни гледки често се откриват сутрин от прозореца на мисионерския ни дом. Сабина е само една от многото жени, които излизат от домовете си преди изгрев слънце, за да продават храни и напитки по улиците на Боливия.

В шест и половина слънцето се показва зад планината, а Сабина и двете ѝ дъщери застават на своя ъгъл. Те безмълвно разтоварват  количката и подреждат преносимата кухня. Майката пуска първата емпанада в нагорещеното олио и се чува леко цвърчене. В прохладния сутрешен въздух се разнася апетитна миризма, което бързо привлича гладни купувачи.

„Колко?“ — пита Сабина първия си клиент. С наведена глава съненият мъж вдига два пръста и тя му поднася две изпържени до златисто–кафяво горещи емпанадас. После прибира дребната сума, оставена от клиента. Това ще се повтори стотици пъти през деня. Когато продадат и последната емпанада, Сабина и дъщерите ѝ прибират всичко и се отправят към дома. Въпреки болките в краката от натоварената сутрин Сабина отива на втората си работа в магазина на своята сестра.

Когато влязох в магазина в деня, в който трябваше да започна изучаването с дъщерите ѝ, видях, че в ъгъла бяха сложени две малки пейки. Още от началото Милена и Гилиан, които тогава бяха на 9 и на 7 години, очакваха с вълнение всяка наша среща и винаги бяха добре подготвени. Постепенно тези срамежливи момичета станаха по–общителни и дори се сприятелихме. Това докосна сърцето на Сабина. Не след дълго тя реши също да изучава Библията с мене, въпреки че ежедневието отнемаше почти всичките ѝ сили.

Колкото повече познание придобиваше Сабина, толкова повече растеше и любовта ѝ към Йехова Бог. Тя започна да изпитва ново за нея чувство — щастие! Някогашната изморена и тъжна продавачка вече изглеждаше различно — вървеше с вдигната глава и погледът ѝ беше ведър. „Усмивката не слиза от лицето на Сабина — отбеляза нейната сестра. — Никога не е било така.“ Другите също забелязаха голямата промяна в Сабина и в децата ѝ. Тя най–накрая можеше да удовлетвори духовния глад, който изпитваше от толкова дълго време.

Изучаването на Библията носеше радост на Сабина, но натовареното ѝ ежедневие не ѝ позволяваше да присъства на християнските събрания. Накрая тя прие моята покана да дойде в Залата на Царството и оттогава не е пропуснала нито едно събрание. В сбора Сабина намери истински приятели. Тя изпита от личен опит, че Йехова се грижи за онези, които го обичат и правят жертви, за да му служат. (Лука 12:22–24; 1 Тимотей 6:8)

Сабина харесваше това, което научава, и искаше да го споделя с другите. Но казваше: „Тръпки ме побиват само при мисълта да проповядвам официално.“ Тя си мислеше: „Как една плаха жена с ниско образование като мене би могла да учи някого?“ Въпреки това добротата, която беше проявена към нея, и чудесните промени, настъпили в живота ѝ, я подбудиха да направи тази важна стъпка. Тя също осъзнаваше, че онова, което върши, служи за пример на децата ѝ. Затова Сабина започна да споделя с другите добрата новина и нейните дъщери ентусиазирано се присъединиха към нея.

Днес Сабина не е само една от многото бедни и нещастни жени, които усилено се трудят ден след ден. Положението ѝ не се е променило много. Онова, което се промени обаче, е нагласата ѝ към живота. Сега, като покръстена християнка, тя споделя с другите добрата новина за Божието Царство — единственото управление, което ще премахне завинаги бедността и отчаянието. (Матей 6:10)

Часът е пет сутринта и Сабина отново излиза от едностайното си жилище. Но тази сутрин тя няма да продава емпанадас, а ще участва в улично свидетелстване заедно с други християни. Като доброволно отделя време всяка седмица, за да помага на другите, Сабина се чувства още по–щастлива. Тя заключва вратата и с широка усмивка тръгва по улицата. Вместо да бута количка, Сабина носи голяма дамска чанта. В нея е сложила своята Библия и библейска литература, които ще използва, за да споделя надеждата си с другите. С усмивка и вече уверена в себе си, Сабина казва: „Не съм си представяла, че ще мога някога да говоря на другите за Библията.“ Но добавя: „Правя това с удоволствие!“