Животът на християните през първи век

Те ‘работели в домовете си’

„А като вървяха по пътя си, той влезе в едно село. И там имаше една жена на име Марта, която го прие като гост в дома си. Тази жена имаше и сестра на име Мария, която седна в краката на Господаря и слушаше думите му. Марта обаче беше заета с много домакински задължения, които отвличаха вниманието ѝ. Затова тя се приближи и каза: ‘Господарю, нима за тебе е без значение, че сестра ми ме остави сама да домакинствам? Кажи ѝ да дойде и да ми помогне.’ Господарят ѝ отговори с думите: ‘Марта, Марта, ти се тревожиш и безпокоиш за много неща, но малко са необходими, или дори само едно. Мария обаче избра по–доброто и то няма да ѝ бъде отнето.’“ (ЛУКА 10:38–42)

МАРТА явно била трудолюбива жена. Без съмнение другите я ценели високо. Според юдейската традиция от първи век една жена била оценявана според това колко била отдадена на домакинските си задължения и колко добре се грижела за нуждите на семейството си.

Християнките през първи век също били насърчавани „да работят в домовете си“. (Тит 2:5) Но те имали и допълнителната привилегия и отговорност да говорят на другите за вярата си. (Матей 28:19, 20; Деяния 2:18) Кои  били някои от ‘многото домакински задължения’, които имала юдейската жена през първи век? И каква поука можем да извлечем от думите на Исус относно Мария?

„Заета с много домакински задължения.“ Денят на юдейската домакиня започвал рано, вероятно преди изгрева на слънцето. (Притчи 31:15) След като приготвяла за семейството скромна закуска от овесена каша, тя вероятно придружавала синовете си до училището в синагогата. Дъщерите ѝ оставали у дома, където били учени на уменията, необходими на една добра домакиня.

Майката и дъщерите ѝ започвали деня си с някои основни домакински задължения — напълвали с масло светилниците (1), измитали пода (2) и издоявали козата (3). След това приготвяли хляба за деня. Момичетата първо пресявали зърното, за да отстранят примесите (4), после с помощта на каменна ръчна мелница правели от него едро смляно брашно (5). Майката вземала брашното и добавяла вода и квас. Замесвала тесто (6) и го оставяла да втаса, докато върши другите си задължения. През това време момичетата пресичали прясното козе мляко, за да получат сирене (7).

По–късно сутринта майката вероятно отивала с дъщерите си на местния пазар. Във въздуха се носел мирисът на подправки, чували се гласовете на животни и виковете на купувачи, които се пазарели за цената на стоките. Там домакинята купувала необходимите за деня продукти (8). Тя може би вземала пресни зеленчуци и сушена риба. Ако била християнка, може би използвала възможността да говори за вярата си с другите на пазарния площад. (Деяния 17:17)

Добрата майка използвала времето по пътя към пазара и обратно, за да помогне на децата си да научат и да ценят принципите от Писанието. (Второзаконие 6:6, 7) Възможно е и да е учела дъщерите си как да пазаруват пестеливо. (Притчи 31:14, 18)

Друго ежедневно задължение на жените било да отидат до кладенеца (9). Там напълвали вода за семейството, като вероятно си говорели с другите жени. Щом се върнели вкъщи, майката и дъщерите ѝ започвали да пекат хляба. От тестото оформяли тънки питки и ги слагали в предварително нагорещената пещ (10), която обикновено се намирала навън. Докато наблюдавали как хлябът се пече, те се наслаждавали на приятния аромат и разговаряли помежду си.

После вероятно отивали до близкия поток, за да изперат дрехите (11). Най–напред жените внимателно изпирали дрехите с луга, сапун от натриев или калиев  карбонат, направен от пепелта на някои растения. След това изплаквали и изстисквали дрехите и ги простирали на близките храсти и камъни, за да изсъхнат.

След като донасяли прането у дома, майката и дъщерите ѝ понякога се качвали на плоския покрив на къщата, където закърпвали (12) скъсаните дрехи, преди да ги приберат. По–късно момичетата получавали уроци по бродиране и тъкане (13). След това било време да се приготви вечерята (14). Гостоприемството било много важно и затова семейството било готово да сподели своята скромна вечеря от хляб, зеленчуци, сирене, сушена риба и студена вода с всеки гост.

В края на деня, докато децата се приготвяли за лягане, майката намазвала ожулените им колене с успокояващо масло. Тогава на мъждукащата светлина на светилника родителите вероятно разказвали на децата си някой разказ от Писанието и казвали молитва. В тишината, настъпваща в скромния дом, съпругът с основание можел да се обърне към своята съпруга с известните думи: „Кой може да намери добродетелна жена? Тя е много по–ценна от корали.“ (Притчи 31:10)

Тя избрала „по–доброто“. Несъмнено жените от първи век били заети с „много домакински задължения“. (Лука 10:40) Подобно на това и жените днес, особено майките, имат изпълнено с дейности ежедневие. Съвременната техника улеснява вършенето на някои домакински задължения. Но много майки са принудени от обстоятелствата, освен да се грижат за семейството си, да работят и извън дома.

Въпреки предизвикателствата, с които се сблъскват, много християнки днес следват примера на Мария, посочен в началото на статията. Те високо ценят духовните неща. (Матей 5:3) Тези жени се грижат добре за семействата си, точно както ги напътства Библията. (Притчи 31:11–31) Но също така живеят според принципа, който Исус посочил на Марта. Тъй като ценяла отношенията си с Бога, тя със сигурност взела присърце любезното напомняне на Исус. Християнките не позволяват на отговорностите си в дома да им пречат да учат за Бога (15) и да споделят вярванията си с другите. (Матей 24:14; Евреи 10:24, 25) По този начин избират „по–доброто“. (Лука 10:42) В резултат на това те са високо ценени от Бога, от Христос и от своите семейства. (Притчи 18:22)