Знаеш ли...
Знаеш ли...
Какви привилегии и отговорности носело правото на първороден син?
▪ Още от времето на патриарсите Божиите служители давали специални права на първородния син в семейството. След смъртта на бащата най–големият син поемал задълженията на главата на семейството. Той се грижел за семейството и имал власт над всички, които живеели в дома. Освен това първородният син представял семейството пред Бога. Вярно е, че всички синове получавали наследство, но първородният син бил главният наследник. За разлика от своите братя той получавал двоен дял от наследството.
В дните на патриарсите най–големият син можел да се откаже от правото си на първороден. Например Исав продал първородството си на по–малкия си брат. (Битие 25:30–34) А Яков отнел първородството на най–големия си син Рувим и го дал на Йосиф. Рувим изгубил правото си на първороден поради неморалното си поведение. (1 Летописи 5:1) Но според Моисеевия закон, ако един мъж имал няколко жени, не можел да отнеме правото на първородния си син и да го даде на първия си син от друга своя жена само защото я обича повече. Бащата трябвало да зачита правото, което принадлежи на първородния му син. (Второзаконие 21:15–17)
Защо книжниците и фарисеите носели филактерии?
▪ Исус укорил своите религиозни противници — книжниците и фарисеите, защото те ‘уголемявали филактериите си’. (Матей 23:2, 5) Поддръжниците на тези религиозни групи връзвали на челата си малки черни квадратни или правоъгълни кожени кутийки. Те носели такива кутийки и в горната част на ръката си, близо до сърцето. В тях поставяли откъси от Писанието. Обичаят да се носят филактерии идва от буквалното тълкуване на Божията заповед към израилтяните, която гласяла: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека да бъдат в сърцето ти. ... Вържи ги на ръката си като знак и нека те бъдат като лента на челото ти.“ (Второзаконие 6:6–8) Не се знае кога точно възникнал този обичай, но повечето учени смятат, че това станало през III или II век пр.н.е.
Исус порицал противниците си поради две причини. Първо, книжниците и фарисеите уголемявали филактериите си, за да покажат пред другите колко са набожни. Второ, те погрешно ги смятали за амулети или талисмани, които ще им осигурят защита. В някои произведения гръцката дума за тези кутийки — „филактерион“, е предадена като „стража“, „укрепление“ или „средство за защита“.