Милостта — важно качество в очите на Бога

МЛАДЕЖ в Япония бил трогнат от милото отношение на един възрастен мъж. Мъжът бил мисионер и тъй като отскоро живеел в тази азиатска страна, все още не владеел добре езика. Въпреки това всяка седмица посещавал младежа в дома му, за да обсъждат Библията. С усмивка на лице и по мил начин той търпеливо отговарял на многобройните въпроси, които повдигал любознателният домакин.

Милото отношение от страна на възрастния мисионер оставило дълбок отпечатък в съзнанието на младия мъж. Той си казал: „Щом Библията може да направи някого толкова мил и любезен, тогава на всяка цена трябва да науча повече за нея.“ Това му дало необходимия стимул да изучава нещо напълно чуждо за него. Наистина, милостта докосва човешкото сърце и често му влияе повече, отколкото думите.

Качество, характерно за Бога

За хората е естествено да проявяват милост спрямо онези, към които са привързани. Но нещо повече, милостта е основно качество на Бога. Исус казал, че Баща му проявява милост не само към онези, които Го обичат, но и към „неблагодарните“. Исус насърчил последователите си да подражават на Бога в това отношение, като казал: „Бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Баща.“ (Лука 6:35; Матей 5:48; Изход 34:6)

Тъй като са създадени по Божия образ, хората могат да проявяват качеството милост. (Битие 1:27) Ние можем да подражаваме на Бога и да разширим кръга на онези, към които проявяваме милост, като не се ограничаваме само до близките си хора. В Библията милостта е описана като част от желателния плод на Божия свети дух, или действена сила. (Галатяни 5:22) Така че това качество може да бъде развито, когато човек научава повече за Бога, Създателят, и се приближава към него.

Тъй като милостта е присъща за хората и е високо ценена от Бога, е разумно той да очаква от нас да ‘бъдем мили един към друг’. (Ефесяни 4:32) Към нас е отправен и следният съвет: „Не забравяйте гостоприемството.“ Тъй като на езика на оригинала „гостоприемство“ означава „любов към непознати“, ние сме насърчени да проявяваме милост и към онези, които не познаваме. (Евреи 13:2)

Възможно ли е в днешния свят, в който мнозина са немилостиви и неблагодарни, да бъдем мили към другите и дори към непознатите? Какво може да ни помогне да постъпваме така? Всъщност, защо изобщо е нужно да мислим по тези въпроси?

Милостта е важна за Бога

Интересно е, че след като говорил за гостоприемството, или проявяването на милост към непознати, апостол Павел добавил: „Чрез него някои хора, без да знаят, приемаха на гости ангели.“ Можеш ли да си представиш как би се почувствал, ако имаш възможността да приемеш на гости ангели? Но забележи следното — Павел казал, че тези хора са приели ангелите, „без да знаят“. С други думи той имал предвид, че ако имаме навик да проявяваме милост към другите, включително и към непознати, или хора, които не познаваме добре, може да бъдем възнаградени по неочакван начин.

Повечето Библии с препратки свързват думите на Павел с повествованията за Авраам и Лот, записани в Битие 18 и 19 глава. При тези два случая четем за ангели,  които се явили пред тях като непознати с важни съобщения. Съобщението за Авраам било относно изпълнението на Божието обещание за син, а за Лот — относно избавление от наближаващото унищожение на градовете Содом и Гомор. (Битие 18:1–10; 19:1–3, 15–17)

Ако прочетеш посочените по–горе стихове, ще забележиш, че както Авраам, така и Лот, проявили милост към минувачи, които не познавали. Разбира се, в библейски времена оказването на гостоприемство към пътници и минувачи, независимо дали били приятели, роднини или непознати, било обичай и задължение. Всъщност Моисеевият закон изисквал от израилтяните да не пренебрегват нуждите на чужденците в страната. (Второзаконие 10:17–19) Въпреки това е видно, че Авраам и Лот направили много повече от онова, което по–късно се изисквало от Закона. Те положили извънредни усилия да проявят милост към непознати и били благословени за това.

Милостивите дела на Авраам донесли благословии не само на самия него, като му се родил син, но и на нас. В какъв смисъл? Авраам и синът му Исаак изиграли важна роля в изпълнението на Божието намерение. Те станали ключови фигури в родословната линия, водеща до Месията Исус. Освен това, тяхната вярност предизобразила начина, по който щяла да бъде осигурена основата за спасението на човечеството чрез Божията любов и незаслужена милост. (Битие 22:1–18; Матей 1:1, 2; Йоан 3:16)

Тези случаи по въздействащ начин показват какво очаква Бог от онези, които обича, и колко много цени качеството милост. Проявяването на милост не е въпрос на избор, а е важно за Бога.

Като проявяваме милост, опознаваме Бога по–добре

Библията описва нашите дни като „особено тежки времена“, когато мнозина ще бъдат „неблагодарни, нелоялни, безсърдечни“. (2 Тимотей 3:1–3) Несъмнено срещаме такива хора всеки ден. Но това не бива да ни възпира да проявяваме милост към другите. На християните е дадено следното напомняне: „На никого не връщайте зло за зло. Правете онова, което е добро в очите на всички.“ (Римляни 12:17)

Важно е да полагаме усилия и щедро да проявяваме милост. Библията казва: „Всеки, който проявява любов, ... опознава Бога“, а един начин, по който любовта ни става явна, е, като сме мили към другите. (1 Йоан 4:7; 1 Коринтяни 13:4) Да, като сме мили към другите, опознаваме Бога по–добре и ставаме по–щастливи. Исус казал в своята Проповед на планината: „Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост. Щастливи са онези, които  са с чисто сърце, защото ще видят Бога.“ (Матей 5:7, 8)

Разгледай примера на Айки, млада японка, майка на двама синове. След като майка ѝ починала внезапно, Айки изпаднала в тежка депресия. Понякога се чувствала толкова зле, че трябвало да посещава лекар. По това време в нейния квартал се преместило едно ново семейство — майка с пет малки деца. Те наскоро били загубили своя баща в катастрофа. Айки съчувствала на семейството и положила усилия да се сприятели с майката и децата ѝ. Като правела всичко по силите си, за да помогне на семейството — носела им храна, дрехи от порасналите си деца и т.н., — Айки се възстановила в емоционално отношение. Тя разбрала от личен опит истинността на записаното в Библията: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35) Наистина, проявяването на милост към другите може да бъде най–доброто нещо, което да направиш за себе си, когато се чувстваш потиснат.

„Дава назаем на Йехова“

Обикновено не са нужни много пари, за да проявиш милост. Това не зависи и от способностите ти, нито от физическата ти сила. Една усмивка, състрадателна дума, ръка, готова да помогне, малък подарък или просто да оставиш някого да мине преди тебе на опашката може да означава много. Когато не си сигурен какво е правилно да кажеш или да направиш в дадена ситуация, кажи или направи нещо мило. Младият японец, споменат в началото на тази статия, бил трогнат от милото отношение на възрастния мисионер, което преодоляло езиковата бариера. Ето защо не е чудно, че едно от изискванията на Бога към неговите поклонници е да ‘обичат милостта’! (Михей 6:8)

„Една мила дума може да стопли три зимни месеца“ — тази източна поговорка добре изразява истината, че от един мил жест може да има голяма полза. Когато е направен с правилни подбуди и особено когато е съчетан с любов към Бога, той може да стопли сърцата на много хора. Дори проявата ти на милост да е останала неоценена, това не означава, че е била напразна. Тя е ценна в очите на Бога. Библията ни уверява, че когато някой проявява милост към другите с правилни подбуди, всъщност „дава назаем на Йехова“. (Притчи 19:17) Защо не потърсиш възможности да проявиш милост към хората, които срещаш?

[Текст в блока на страница 20]

Когато не си сигурен какво да кажеш или да направиш, кажи или направи нещо мило

[Снимка на страница 19]

Авраам бил богато благословен за милостта си

[Снимка на страница 20]

Когато някой проявява милост към другите, сякаш „дава назаем на Йехова“