ДЖОНАТАН, който е кореец, роден в САЩ, бил жертва на расови предразсъдъци като дете. Когато пораснал, той търсел да намери място, където хората няма да си създават предварително мнение за него въз основа на външния му вид или произхода му. Джонатан станал лекар в един град в северната част на Аляска, където външният му вид бил подобен на много от пациентите му. Той се надявал, че сред студените ветрове на Северния полярен кръг най–сетне е избягал от още по–студените ветрове на предразсъдъците.

Надеждите му обаче рухнали, когато трябвало да окаже медицинска помощ на една 25–годишна жена. Когато излязла от кома и видяла лицето на Джонатан, тя го наругала, с което показала дълбоко вкорененото си презрение към корейците. Тогава Джонатан осъзнал, че всички усилия, които положил да се премести и да се смеси с околните, не му помогнали да избяга от предразсъдъците.

Случилото се с Джонатан напомня за тъжната действителност, че предразсъдъците се срещат във всяко кътче на земята. Изглежда, че навсякъде, където има хора, има и предразсъдъци.

 Макар че предразсъдъците преобладават, повечето хора ги осъждат. Това е наистина парадоксално. Как е възможно нещо, което толкова хора не одобряват, да бъде толкова разпространено? Очевидно мнозина, които осъждат предразсъдъците, не осъзнават, че самите те ги проявяват. Възможно ли е това да се отнася и за тебе?

Независимо дали го осъзнаваме, или не, за нас е трудно да разберем дали таим някакви предразсъдъци в сърцето си. Библията обяснява защо е така, като казва: „Сърцето е по–измамливо от всичко друго.“ (Йеремия 17:9) Затова може да мамим себе си, като смятаме, че сме толерантни към всякакви хора. Възможно е също да разсъждаваме, че имаме основателни причини за отрицателния си възглед спрямо хората от определена група.

За да онагледим колко е трудно да преценим дали таим скрити предразсъдъци, нека помислим за следната ситуация: Представи си, че вървиш сам по улицата нощем. Към тебе се приближават двама млади мъже, които не си виждал преди. Те изглеждат силни и единият сякаш носи нещо в ръката си.

Ще направиш ли заключението, че тези мъже са заплаха за тебе? Разбира се, може би заради някои преживявания от миналото проявяваш предпазливост, но дали твоите преживявания наистина оправдават заключението, че тези двама мъже са заплаха? Още по–показателен би бил отговорът на въпроса към коя раса или етническа група смяташ, че принадлежат те. Отговорът на този въпрос може да разкрие, че и ти до известна степен проявяваш предразсъдъци.

Ако разсъждаваме откровено, трябва да признаем, че всеки един от нас дълбоко в себе си в различна степен таи някакви предразсъдъци. Дори Библията споменава един често срещан предразсъдък, като казва: „Хората преценяват другите според външния им вид.“ (1 Царе 16:7, „Превод на съвременен английски“) Щом всички хора са засегнати от тази човешка склонност, което често води до катастрофални последствия, има ли надежда да преодолеем или да премахнем предразсъдъците? Ще настъпи ли някога време, когато целият свят ще бъде освободен от предразсъдъците?