Съкровищницата на храма се намирала в Двора на жените. В една книга се казва: „На стената край колонадата били поставени тринайсетте касички, или „тръби“, в които били пускани дарения.“

Касичките били наричани така, тъй като подобно на тръбите за свирене в горната си част били тесни, а в долната се разширявали. Всяка касичка била за различен вид дарение и имала надпис, показващ нейното предназначение. Именно в Двора на жените Исус наблюдавал как много хора, включително и бедната вдовица, пускали дарения. (Лука 21:1, 2)

В първите две касички бил събиран данъкът за храма — в едната за настоящата година, а в другата за изминалата година. В следващите пет касички била събирана определената цена съответно за гургулици, гълъби, дървен материал, тамян и златни съдове. Ако онзи, който принасял жертва, бил похарчил по–малко средства, отколкото е отделил, можел да пусне остатъка в една от останалите касички. В осмата касичка бил събиран остатъкът от средствата от приносите за грях. Следващите четири били предназначени за остатъка съответно от средствата от приносите за вина, от пожертваните птици, от приносите на назиреите и от приносите на очистените прокажени. Тринайсетата касичка била за доброволни дарения.

Лука написал евангелието, което носи неговото име, както и книгата Деяния на апостолите. Той казал, че „най–старателно проследил всичко от самото начало“, но някои учени поставят под съмнение записаните от него събития. (Лука 1:3) Така че колко точен бил Лука?

Лука посочва исторически факти, които могат да бъдат проверени. Например той споменава на гръцки някои не толкова познати титли като „стратиго̀с“ за градските магистрати във Филипи, „полита̀рхис“ за градските управници в Солун и „асиа̀рхис“ за видните мъже в Ефес. (Деяния 16:20, бел. под линия; 17:6; 19:31) Когато споменава Ирод Антипа, Лука използва титлата „тетра̀рхис“, означаваща „тетрарх“, или областен владетел, а във връзка със Сергий Павел — „антѝпатос“, която означава проконсул, или управител на провинция. (Деяния 13:1, 7)

Начинът, по който Лука използва титли, е забележителен, тъй като когато статутът на някоя римска област се променял, титлите на високопоставените служители също се променяли. Библейският изследовател Брус Мецгър казва, че титлите, използвани от Лука в Деяния, „напълно съответстват на описаните място и време“. А ученият Уилям Рамзи го нарича „историк от най–висока класа“.