Това е един от най–познатите и най–често цитираните откъси от Библията. Според мнозина никой друг стих „не обобщава толкова точно взаимоотношенията на Бога с хората и пътя към спасение“. Поради това в някои страни надписи с този стих или просто с „Йоан 3:16“ могат да бъдат видени на обществени събития, по коли, по стени и на други места.

Като цяло хората, които поставят на показ този библейски откъс, са убедени, че Божията любов им гарантира вечно спасение. Но какво означава Божията любов за тебе? И какво е направил Бог, за да ти покаже любовта си?

Мнозина вярват, че Бог е създал вселената, природата и самите хора. Живите организми са толкова сложни и добре направени, че зад това несъмнено трябва да стои интелигентна личност. Голям брой хора всеки ден благодарят на Бога за дара на живота. Те признават, че са напълно зависими от него за такива неща, като въздуха, водата, природните процеси, за да продължават да живеят и да изпитват наслада.

Добре е да благодарим на Бога за всичко това, защото той наистина е нашият Създател и онзи, който поддържа живота ни. (Псалм 104:10–28; 145:15, 16; Деяния 4:24) Можем да научим много за любовта на Бога, като размишляваме за онова, което е направил, за да имаме живот. Апостол Павел обобщава това по следния начин: „[Бог] дава на всички хора живот и дихание, и всичко.“ (Деяния 17:25, 28)

 Но любовта на Бога не се изразява само в грижите му за нас във физическо отношение. Той ни е създал с духовни нужди и ни помага да ги удовлетворим. (Матей 5:3) Онези, които правят това, имат възможността да станат част от Божието семейство, да бъдат негови „деца“. (Римляни 8:19–21)

В Йоан 3:16 се казва, че Бог показал любовта си към нас, като изпратил своя Син Исус на земята да ни учи за своя Бог и Баща и да умре за нас. Но мнозина признават, че не разбират напълно защо е било необходимо Исус да умре за хората и как смъртта му е израз на Божията любов. Нека видим как Библията обяснява причината за смъртта на Исус и каква е нейната стойност.

Всички хора са подвластни на болестите, старостта и смъртта. Но това не било първоначалното намерение на Йехова Бог. Той създал първите мъж и жена с възможността да живеят вечно. Но имало едно условие — те трябвало да са му послушни. Бог казал, че в противен случай щели да умрат. (Битие 2:17) За съжаление първият човек се разбунтувал срещу Бога и така обрекъл себе си и потомците си на смърт. Апостол Павел обяснява: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

Бог обаче „обича справедливостта“. (Псалм 37:28) Макар че не можел да пренебрегне това умишлено прегрешение, той не осъдил завинаги цялото човечество на страдания и смърт заради непослушанието на един човек. Напротив, като приложил принципа „живот за живот“, Бог уравновесил везните на справедливостта. (Изход 21:23, бел. под линия) По този начин отново осигурил на послушните хора възможността да живеят вечно. Но възниква следният въпрос: Как можел да бъде възстановен изгубеният от Адам съвършен човешки живот? Отговорът е: Някой трябвало да принесе, или жертва, живот със същата стойност като този на Адам — съвършен човешки живот.

Никой несъвършен потомък на Адам не можел да направи това. Исус обаче можел. (Псалм 49:6–9) Тъй като бил роден без петно от греха, той бил съвършен точно като Адам. Като принесъл живота си в жертва, Исус откупил човечеството от робството на греха. По този начин осигурил на потомците на първата човешка двойка възможността да се радват на същия съвършен живот, който Адам и Ева някога загубили. (Римляни 3:23, 24; 6:23) Но какво можем да направим, за да извлечем полза от тази забележителна проява на любов?

Ако се върнем на Йоан 3:16, ще забележим думите „всеки, който вярва в [Исус], да не бъде унищожен, но да има вечен живот“. Това означава, че можем да получим дара на вечния живот при едно условие. Необходимо е да вярваме в Исус и да сме му послушни.

Но може би се питаш: „Какво означава да съм послушен на Исус? Нали той е казал, че „всеки, който вярва в него ще има вечен живот“. Наистина вярата е много важна. Но сама по себе си не е достатъчна. Според „Пълен тълковен речник на Вайн на думите в Стария и Новия завет“ думата, използвана от Йоан на езика на оригинала, означава пълно доверие или упование. За да получим Божието одобрение, е нужно нещо повече от това да признаем, че Исус е Спасителят. Необходимо е искрено да се стараем да следваме ученията му. Без действия от наша страна вярата ни няма да има стойност. Библията потвърждава това с думите: „Вярата без дела е мъртва.“ (Яков 2:26) Следователно трябва да живеем според вярата си.

Павел обяснява тази мисъл по следния начин: „Любовта на Христос ни принуждава, понеже разбрахме, че един човек [Исус] умря за всички ... и той умря за всички, така че живите да не живеят повече за себе си, а за онзи, който умря за тях и беше възкресен.“ (2 Коринтяни 5:14, 15) Искрената признателност за жертвата на Исус трябва да ни подтиква да направим промени в живота си — вместо да живеем за себе си, да живеем за Исус, който е умрял за нас. С други думи най–важното в живота ни трябва да е следването на ученията на Исус. Подобна промяна несъмнено ще окаже влияние на ценностите ни, на решенията ни и на действията ни. Как ще бъдат възнаградени онези, които вярват в Исус и живеят в съгласие с вярата си?

В последната част от Йоан 3:16 се съдържа обещанието на Бога към онези, които вярват в изкупителната жертва на Исус и живеят според Божиите стандарти. Божието намерение е тези верни хора ‘да не бъдат унищожени, но да имат вечен живот’. Личностите, които извличат полза от Божията любов, ще бъдат възнаградени по различен начин.

На част от тях Исус обещал вечен живот в небето. Той ясно казал на верните си ученици, че ще им приготви място, за да управляват с него в слава. (Йоан 14:2, 3; Филипяни 3:20, 21) Възкресените за живот в небето „ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Христос през хилядата години“. (Откровение 20:6)

Само ограничен брой от последователите на Исус ще получат тази привилегия. Всъщност Исус казал: „Не бой се, малко стадо, защото волята на вашия Баща е да ви даде царството.“ (Лука 12:32) Какъв е техният брой? В Откровение 14:1, 4 четем: „И погледнах, и ето, Агнето [възкресеният Исус] стоеше на планината Сион [в небесата] и с него бяха сто четирийсет и четири хиляди, на чиито чела бяха написани неговото име и името на Баща му. ... Те бяха изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето.“ В сравнение с милиардите хора, живели на земята, 144 000 личности наистина представляват „малко стадо“. В Библията те са описани като царе. Но над кого ще царуват?

Исус говори за втора група верни хора, които ще имат полза от управлението на небесното Царство. В Йоан 10:16 той казал: „Имам и други овце, които не са от тази кошара, тях също трябва да доведа, и те ще чуят гласа ми. И всички ще станат едно стадо с един пастир.“ Тези „овце“ очакват с нетърпение вечния живот на земята — възможността, която Адам и Ева имали първоначално. Откъде знаем, че надеждата им е да живеят на земята?

 На много места в Библията се говори за бъдещите райски условия на земята. За да се убедиш лично, можеш да отвориш Библията си и да прочетеш следните откъси: Псалм 37:9–11; 46:8, 9; 72:7, 8, 16; Исаия 35:5, 6; 65:21–23; Матей 5:5; Йоан 5:28, 29; Откровение 21:4. В тях се предсказва края на войните, глада, болестите и смъртта. Освен това се говори за време, когато добрите хора ще могат да строят собствени къщи, да обработват земята си и да отглеждат децата си в мирни условия. * Дали това ти звучи привлекателно? Имаме основателни причини да вярваме, че тези обещания ще бъдат изпълнени съвсем скоро.

Ако се замислиш за всичко, което Бог е направил за тебе и хората като цяло, несъмнено ще стигнеш до заключението, че вече е направил много неща. Имаме живот, разум, известно здраве и средствата, необходими да поддържаме живота си. Нещо повече, откупът, осигурен от Бога чрез Исус, който умрял за нас, може да ни донесе още по–големи благословии, както научаваме от Йоан 3:16.

Вечният живот в мирни и приятни условия без болести, войни, глад или смърт, несъмнено ще бъде източник на безкрайно щастие и благословии. Дали ще получим тези благословии зависи от нас самите. Затова е важно да се запитаме какво правим ние за Бога.