„Щом Бог знае всичко, включително мислите и нуждите ми, защо да се моля?“ Мнозина си задават този въпрос и то с основание. Та нали Исус казал, че Бог ‘знае от какво се нуждаем, още преди да поискаме от него’. (Матей 6:8) Царят на древния Израил Давид бил наясно с това и писал: „Думата още не е дошла на езика ми, а ти, Йехова, вече я знаеш.“ (Псалм 139:4) Защо тогава трябва да се молим на Бога? За да разберем отговора на този въпрос, нека видим какво казва Библията относно молитвата. *

Библията казва, че Йехова * Бог знае всичко. Но също така разкрива, че той не просто събира факти относно служителите си. (Псалм 139:6; Римляни 11:33) Безграничната му памет не е като паметта на компютър, която машинално запазва информация за хората. Всъщност Бог искрено се интересува от най–съкровените ни мисли, тъй като иска да се приближим до него. (Псалм 139:23, 24; Яков 4:8) Ето защо Исус насърчил последователите си да се молят, макар и неговият Баща да знае от какво се нуждае всеки един от тях. (Матей 6:6–8) Колкото повече споделяме чувствата си със своя Създател, толкова повече ще се приближаваме до него.

Но понякога може да ни е трудно да намерим думи, с които да изразим мислите си. В такъв случай Бог може да види отвъд неизразените ни чувства и да използва съвършеното си познание за нашите обстоятелства, за да откликне на нуждите ни. (Римляни 8:26, 27; Ефесяни 3:20) Като усещаме намесата на Бога в живота си, дори и да не е толкова явна, се приближаваме до него.

Библията ни уверява, че Всемогъщият Бог отговаря на молитвите на верните си служители. Но също така обяснява защо Бог не слуша някои молитви. Например, когато древният Израил бил изпълнен с насилие, чрез пророк Исаия Бог казал на народа: „Принасяте много молитви, но не искам да ви слушам — ръцете ви са пълни с кръв.“ (Исаия 1:15) Ясно е, че онези, които пренебрегват Божиите заповеди, или се молят с погрешни мотиви, не могат да очакват да бъдат чути от Бога. (Притчи 28:9; Яков 4:3)

От друга страна, Библията казва: „Каквото и да поискаме според волята му, той ни слуша.“ (1 Йоан 5:14) Дали това означава, че Бог автоматично удовлетворява всяка молба на служителите си? Не непременно. Да разгледаме случилото се с апостол Павел. Той три пъти молил Бога да махне неговия „трън в плътта“. (2 Коринтяни 12:7, 8) Възможно е Павел да е страдал от хронично заболяване на очите. Колко обезсърчаващо трябва да е било това за него. Той бил получил способността да лекува и дори извършил възкресение, а трябвало да се бори със собственото си заболяване. (Деяния 19:11, 12; 20:9, 10) Макар че отговорът на молитвата му не бил такъв, какъвто очаквал, Павел го приел с признателност. (2 Коринтяни 12:9, 10)

Вярно е, че някои личности, споменати в Библията, получили чудодеен отговор на молитвите си. (4 Царе 20:1–7) Но това не било нещо обичайно дори в библейски времена. Някои Божии служители се чувствали обезпокоени, когато изглеждало, че Бог не отговаря на молитвите им. Цар Давид питал: „О, Йехова, докога няма да си спомняш за мене? Вечно ли?“ (Псалм 13:1) Но когато осъзнал колко пъти Йехова му бил помагал, царят възстановил доверието си в Бога. В същата молитва добавил: „Уповавам се на твоята милост.“ (Псалм 13:5) Както било в случая на Давид, може да е необходимо Божиите служители днес да постоянстват в молитва, докато Йехова не им отговори. (Римляни 12:12)

Бог удовлетворява действителните ни нужди.

С пълно основание грижовните родители не винаги дават на децата си каквото поискат и когато поискат. По подобен начин Бог може да не отговори на молбата ни по начина, по който очакваме, или тогава, когато искаме. Но можем да бъдем уверени, че като един любещ баща, нашият Създател ще удовлетвори действителните ни нужди в подходящото време и по подходящия начин. (Лука 11:11–13)

Бог може да отговори по по–незабележим начин.

Понякога може да се молим относно проблем, който ни измъчва от дълго време. Трябва ли да смятаме, че щом не сме получили чудодеен отговор, то тогава Йехова изобщо не е отговорил? Напротив, би било добре да се замислим дали Йехова не ни е помогнал по по–незабележим начин. Например може загрижен приятел да е направил нещо за нас в точното време. (Притчи 17:17) Възможно ли е Йехова да го е подтикнал да ни помогне? Освен това може да получим отговор на молбата си чрез страниците на Библията. В нея можем да намерим мъдростта, от която се нуждаем, за да се справим с трудна ситуация. (2 Тимотей 3:16, 17)

Вместо да премахне даден проблем, Бог често дава на служителите си силата да се справят с него. (2 Коринтяни 4:7) Например, когато Исус умолявал Баща си да премахне едно изпитание, тъй като се притеснявал, че ще нанесе укор на Божието име, Йехова изпратил един ангел да го укрепи. (Лука 22:42, 43) По подобен начин Бог може да използва близък приятел, чрез чиито думи да ни осигури насърчение в най–подходящия момент. (Притчи 12:25) Тъй като такива отговори на молитвите не са толкова явни, е необходимо да сме по–бдителни, за да ги забележим.

Бог отговаря в определеното от него време.

В Библията се казва, че Всемогъщият Бог проявява благоволение към смирените „в определеното време“. (1 Петър 5:6) Следователно ако ни се струва, че отговорът на искрените ни молби се бави, не бива да мислим, че Йехова не се интересува от нас. Напротив, благодарение на огромната си мъдрост нашият любещ Създател несъмнено може да отговори на молбата ни в светлината на онова, което е най–добро за нас.

Да обясним с пример: Представи си, че имаш син, който те моли да му купиш колело. Дали веднага ще удовлетвориш молбата му? Ако прецениш, че все още не е готов да кара колело, може да решиш да отложиш покупката. След време, когато си сигурен, че ще е най–добре за него, може да изпълниш желанието му. По подобен начин, ако продължаваме да се молим, Бог може да удовлетвори подходящите желания на сърцето ни в определеното от него време. (Псалм 37:4)

Библията насърчава истинските християни да не губят доверие в силата на молитвата. Но според някои това е по–лесно да се каже, отколкото да се направи. Ако от дълго време се борим с даден проблем или се сблъскваме с несправедливости, може да ни е трудно да чакаме Бог да ни отговори. Но ще бъде добре да помним, че Исус ни подканя да постоянстваме в молитвите си.

 Исус разказал притча за бедна вдовица, която непрекъснато ходела при един несправедлив съдия, за да получи справедливост. (Лука 18:1–3) Макар че първоначално отказвал да ѝ помогне, съдията в крайна сметка си казал: „Ще помогна на тази вдовица ... да получи справедливост, та вече да не идва и да ме притеснява до безкрайност.“ (Лука 18:4, 5) Според текста на оригиналния език, съдията обърнал внимание на вдовицата, за да не би тя „да [го] удари под окото“, тоест „да развали репутацията му“. * Щом един несправедлив съдия, поради страх да не загуби репутацията си, помогнал на бедната вдовица, то колко повече нашият грижовен Създател ще въздаде справедливост на онези, които „викат към него за помощ ден и нощ“. Както казал Исус, „Бог ще се погрижи те без забавяне да получат справедливост“. (Лука 18:6–8)

Макар че понякога може да се изморим да се молим за помощ и подкрепа, не бива да се отказваме. Като постоянстваме в молитвите си, показваме искреното си желание да получим ръководство от Бога в живота си. Освен това се научаваме да разпознаваме отговорите, които ни дава Бог, и така се приближаваме до него. Наистина, можем да сме напълно уверени, че Йехова ще отговори на правилните ни молитви, ако продължаваме да му се молим с вяра. (Лука 11:9)