Отраснах по време на гражданска война в град Рмайш близо до границата между Израел и Ливан. В ума ми още са живи спомените за експлоадиращи противопехотни мини и невинни жертви с откъснати крайници. Животът беше труден и навсякъде имаше престъпност и насилие.

Посещавахме маронитската църква, една от източнокатолическите църкви. Баща ми беше изцяло зает с изкарването на прехраната за дванайсетчленното ни семейство, а майка ми се грижеше редовно да ходим на църква. След време забелязах, че църквата, подобно на хората като цяло, не помага на слабите.

През юношеските си години започнах да се занимавам с кунгфу. Преминах сериозно обучение, в резултат на което умеех да нанасям силни удари с ръце и крака, както и да използвам различни оръжия от бойните изкуства. Разсъждавах, че щом не мога да спра войната, мога поне да се опитам да спра хората, упражняващи насилие. Когато виждах двама души да се бият, веднага се намесвах. Имах сприхав характер и малко ми трябваше да се ядосам. Хората в южната част на Ливан се бояха от мене, защото водех война срещу несправедливостта и насилието.

През 1980 г. се присъединих към един кунгфу клуб в Бейрут. Всеки ден падаха бомби, снаряди и ракети, но аз отивах да се упражнявам. Животът ми се състоеше в това да ям, да спя и да подражавам на Брус Ли, американски актьор от китайски произход и шампион по кунгфу. Имах прическа като неговата, ходех като него и виках като него, когато нанасях удари. Никога не се усмихвах.

Целта ми беше да стана професионален кунгфу боец в Китай. Една вечер, докато тренирах усилено, за да се подготвя за пътуване до Китай, на вратата се почука. Един приятел беше дошъл с двама Свидетели на Йехова. Аз бях облечен в черен екип и по тялото ми се стичаше пот. Казах им, че не  знам нищо за Библията. Тогава не осъзнавах, че животът ми ще се промени.

Свидетелите ми показаха от Библията защо хората не могат сами да премахнат напълно несправедливостта и насилието. Обясниха ми, че Сатана Дяволът е действителната причина за тези проблеми. (Откровение 12:12) Голямо впечатление ми направиха спокойствието и увереността, които излъчваха Свидетелите. Бях развълнуван, когато ми обясниха, че Бог има име. (Псалм 83:18) Показаха ми и записаното в 1 Тимотей 4:8, където се казва: „Телесното обучение е полезно за малко неща, но предаността към Бога е полезна за всичко, тъй като съдържа обещание както за сегашния, така и за бъдещия живот.“ Тези думи оказаха огромно въздействие върху живота ми.

За съжаление загубих връзка със Свидетелите, тъй като другите от семейството ми им казаха повече да не идват. Въпреки това взех решение да престана да се занимавам с кунгфу и да започна да изучавам Библията. Братята ми не одобряваха това, но бях решен да открия Свидетелите на Йехова и да изучавам Библията с тях.

Продължих да търся Свидетелите, но без успех. През това време баща ми умря внезапно и други нещастия сполетяха семейството ми, поради което изпитвах голяма мъка. Започнах работа в строителна фирма и веднъж колега на име Адел ме попита защо съм толкова тъжен. Той започна да ми говори за надеждата за възкресение от Библията. През следващите девет месеца този сърдечен и мил Свидетел търпеливо изучаваше Библията с мене.

Докато изучавах, започнах да разбирам, че трябва да направя големи промени в личността си. Това беше трудно. Бях раздразнителен и лесно се ядосвах. От Библията научих как да контролирам нрава си и да не действам импулсивно. Например в Матей 5:44 е записан съветът на Исус: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ А в Римляни 12:19 сме предупредени: „Не си отмъщавайте, ... защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ Тези и други стихове ми помогнаха да постигна вътрешен мир.

Макар че първоначално не одобряваха решението ми да изучавам със Свидетелите на Йехова, членовете на семейството ми започнаха да ги уважават. Всъщност един от братята ми също стана служител на Йехова, а до смъртта си майка ми защитаваше вярата ни пред другите.

Бях благословен с чудесна, предана съпруга на име Анита, с която заедно участваме в целодневната служба. От 2000 г. с Анита живеем в Ескилстюна (Швеция), където помагаме на хора, говорещи арабски, да научат повече за Библията.

Продължавам да съчувствам на жертвите на насилие. Но тъй като знам каква е истинската причина за насилието и че скоро Бог ще го премахне, изпитвам истинска радост и мир. (Псалм 37:29)