С КАКВО свързваш една купчина боклук? Може би с неприятна гледка и миризма. Едва ли очакваш там да намериш нещо със стойност, още по–малко някой безценен бисер.

Преди век обаче едно истинско съкровище било открито точно на такова място — в боклука. Това не било буквално съкровище, а нещо друго с голяма стойност. Какво било то? И защо е толкова важно за нас днес?

В началото на XX век Бърнард Гренфел и Артър Хънт, учени от Оксфордския университет, посетили Египет. Сред куповете боклуци близо до долината на река Нил те открили няколко папирусови фрагмента. По късно, през 1920 г., докато двамата колеги били заети с описването на колекцията, Гренфел се сдобил с още фрагменти, които били намерени в Египет. Той ги взел за библиотеката „Джон Райландс“ в Манчестър, Англия. И двамата мъже обаче починали, преди да бъде завършена дейността по описването.

Колин Робъртс, друг учен от Оксфордския университет, довършил задачата. Докато сортирал фрагментите, той забелязал парче папирус с големина 9 на 6 см. За негово учудване гръцкият текст съдържал думи, които му били познати. От едната страна били изписани стиховете от Йоан 18:31–33, а от другата — части от 37 и 38 стих. Робъртс осъзнал, че се е натъкнал на безценен бисер.

Робъртс подозирал, че този фрагмент е много стар. Но колко точно? За да разбере, той си послужил с палеография *, като сравнил начина на изписване на буквите с други вече датирани ръкописи. Като приложил този метод, той можел приблизително да определи периода на написването. Но Робъртс искал да бъде сигурен. Затова снимал фрагмента, изпратил копия до трима папиролози и ги помолил да определят кога бил написан. Какво било заключението на тези специалисти?

Като изследвали стила на писане, и тримата учени стигнали до заключението, че фрагментът е написан през първата половина на II век — само няколко десетилетия след смъртта на апостол Йоан! Но палеографията не е съвсем точен метод за датиране на ръкописи и един друг учен смята, че текстът може да е бил написан по всяко време през II век. Въпреки това този малък къс бил, и все още е, най–старият фрагмент от ръкопис на Християнските гръцки писания, откриван някога.

Защо този фрагмент от Евангелието според Йоан е толкова важен за онези, които ценят Библията днес? Поне поради две причини. Първо, видът на фрагмента ни помага да разберем колко ценно било Писанието за първите християни.

През II век текстът можел да бъде написан под формата на свитък или кодекс. Свитъците били направени от парчета папирус или пергамент,  които били съединявани заедно, за да образуват един дълъг лист. Този лист можел да бъде завиван и развиван, когато било необходимо. В повечето случаи се пишело само от едната му страна.

Но малкият фрагмент, който Робъртс открил, бил изписан и от двете страни. Това означава, че вероятно е бил част от кодекс, а не от свитък. Кодексът се правел от листове пергамент или папирус, които били зашивани и сгъвани във форма, наподобяваща книга.

С какво кодексът превъзхождал свитъка? Първите християни били проповедници. (Матей 24:14; 28:19, 20) Те разпространявали библейското послание навсякъде, където можели да намерят хора — по домовете, на пазарите и на улицата. (Деяния 5:42; 17:17; 20:20) Затова било много практично Писанието да бъде в малък формат.

Също така кодексът позволявал на сборовете и на отделните хора по–лесно да правят свои преписи на Писанието. По този начин евангелията били преписвани отново и отново, което без съмнение допринесло за бързия напредък на християнството.

Друга причина, поради която папирус „Райландс“ е важен за нас, е, че той показва колко достоверно е бил предаден библейският текст. Макар че фрагментът съдържа само няколко стиха от Евангелието според Йоан, текстът в него съвпада почти изцяло с онова, което четем в нашите Библии днес. Така този фрагмент разкрива, че Библията не е била променена, макар че е била преписвана многократно през вековете.

Разбира се, папирусът „Райландс“, съдържащ част от Евангелието според Йоан, е само един от хилядите фрагменти и ръкописи, които потвърждават факта, че оригиналният библейски текст е предаден достоверно. В книгата си „Библията като история“ Вернер Келер направил заключението: „Тези стари [ръкописи] дават най–убедителния отговор на всички съмнения в автентичността и достоверността на библейския текст, с който разполагаме днес.“

Вярно е, че християните не основават вярата си на археологическите находки. Те са уверени, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога“. (2 Тимотей 3:16) Въпреки това само колко укрепващо е да видим как някои скъпоценни бисери от миналото потвърждават думите на Библията, че „словото на Йехова остава вечно“! (1 Петър 1:25)